Разлика между версии на „Ян Бибиян (герой)“

Версия от 20:42, 12 февруари 2007

Ян Бибиян e измислен герой от романите на Елин Пелин „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“.

Описание

В първия роман Ян Бибиян е пакостливо хлапе, което се сприятелява с дяволчето Фют, чиито баща - старият дявол - разменя главите на Ян Бибиян и на глиненото момче Калчо. За да върне своята, главният герой преживява много премеждия, пътува до подземните царства на дяволите и на магьосника Мирилайлай, освобождава пленената Лиана и разваля магията над Иа, а в края на романа се връща променен и по-добър. От най-буйното и лошо момче в градчето Ян Бибиян се превръща в спасител на много поробени и превърнати в птички деца, които Мирилайлай е осъдил да обитават Желязната гора в царството му. Самата гора също разцъфва, а слугите на злия магьосник, люлючетата, се преобразяват на работливи мравки. Последната добрина на Ян Бибиян е че не оставя да умре глиненото момче Калчо, чиято глава е носил през две-трети от романовото време. Спасява го, като му дава жива вода и двамата стават от тоя момент нататък неразделни приятели.

Във втория роман Ян Бибиян вече е млад мъж, който е бил пратен да се обучава от бащата на Лиана и Иа в морското машинно училище. Влюбен е в по-малката сестра, която е спасил от жестоката магия на Мирилайлай и преобразил от врана на момиче. Спътник вече не му е лошото дяволче Фют, с което Ян Бибиян не иска да има нищо общо, а глиненото момче Калчо, което чудодейно продължава да живее. Ян Бибиян лети на самолет, докато е чирак на Франц Техниката и това така го запалва по космоса и звездите, че не се спира пред нищо, докато не получава необходимите му знания и не построява космическа ракета, с която пътува до Луната. Там се среща с лунните жители - лунаги и успява да ги накара да заживеят в мир, а дотогава 4-те царства са били в непрекъсната вражда помежду си. Във финала разбира, че няма нищо по-скъпо и красиво от родната Земя и се връща на нея с Калчо, след като едва са се откопчили от намеренията на две лунни принцеси да се омъжат за тях.

Прототип

В първия роман Ян Бибиян вероятно е описан като "антимодел" за държането на едно дете. Във втория образът му е вероятно повлиян от увлеченията на писателя по техника, новини и открития.

Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: “ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”.