Разлика между версии на „Достопочтеното шимпанзе“

Текуща версия към 12:08, 12 октомври 2016

„Достопочтеното шимпанзе“ е роман от писателите Георги Марков и Дейвид Филипс.

Писан е през 1977 г., публикуван е на английски малко след смъртта на Георги Марков.

На български излиза едва през 2009 г. в превод на Надежда Тороманова.

Анотация[редактиране]

„Достопочтеното шимпанзе” е роман със странна и трудна съдба. Той излиза след смъртта на Георги Марков. А е писан и разработван от него най-вече с амбицията да го превърне в голям и четен автор в англоезичния свят.

В тв интервю пред БНТ през 1992 г. съавторът му и колега в BBC Дейвид Филипс признава: „Мислеше за себе си като за велик писател. Отнасяше се често с мене сякаш бях писар – просто този, който записва.”

Всъщност Дейвид Филипс осигурява материалната фактура на повествованието – цитатите от речите на видни британски политици и премиери, които са мото на всяка от главите на романа, атмосферата в оксфордския колеж „Сейнт Симиън”, в парламента, Бъкингамския дворец или в премиерската резиденция на „Даунинг стрийт” №10, комичните обрати, облечени в изящната обвивака на английския черен хумор, разчитайки и на забавни характери и абсурдни ситуации, и на типичните словесни конструкции, които само интелигентен жител на Обединеното кралство може да използва, познавайки традицията на английския фарс, вариете, мюзикхол, находките на великия Чаплин, разкриващ живота като трагикомична мелодрама, хапливите сатирични коментари в популярни всекидневници като „Дейли мирър”, „Дейли експрес”, „Съндей експрес”, „Таймс”, великите постижения на „Пънч”, без да забравяме скечовете на Бени Хил, шокиращите изпровизации на „Монти пайтън” и стигнем до литературно-философските обобщения на Джордж Оруел в „Животинската ферма”, Питър Джордж в „Червената тревога” и Пиер Бул в „Планетата на маймуните”.

Георги Марков стяга сюжета, набляга на неговата атрактивност, превръщайки романа в забавен и острокритичен опус, четящ се на един дъх с живо и динамично кинематографично темпо.

Изявен драматург и сценарист в родината си, във Великобритания Марков продължава усилено да търси възможност за реализация.

Успява през 1974 г., когато печели Голямата награда на Единбургския фестивал с прекрасната си алегорична пиеса „Архангел Михаил”, а в „Достопочтеното шимпанзе” личи амбицията му да създаде кинороман или по-точно роман - сериал, следвайки традициите на комично-сатиричните серии на BBC.

И ако за умело и пародийно изплагиатствания цитат на финала от „Денят на Чакала” (адмирал Бингъм - Браун, проитвникът на Кен Уайт – Уайт Кинг прави неуспешен опит да го убие по пътя му към Триумфалната арка) се чувства креативната намеса на Дейвид Филипс, то за изграждане образа на шимпанзето Уайт Кинг, на неговия характер и специфика основната заслуга е на Георги Марков.

В тази насока той търси дори трагичните обобщения, разкривайки маймуната, заела мястото на премиера Кен Уайт според пъкления план на проф. Хокинс, целящ дискедитация на системата и статуквото, като самотно и изтерзано създание, което при посещението му във Франция за среща с президента на Петата република дори моли своя протектор, антопологът Хенри Кийлър, да го върне у дома, тоест в зоопарка!

Струва ми се, че в случая става дума за пълна идентификация между автор и герой и за изграждане на един ярък, запомнящ се персонаж на самотно и уязвимо същество, изпълняващо по волята на случая нетипична роля, но справило се не по зле от всеки друг политически шарлатанин...

„Достопочтеното шимпанзе” е сатира на британските политически нрави, на закостенялата обществено-политическа система, в която компромисите, баланса, личната корист и конюнктурната целесъобразност винаги доминират над обществения интерес.

Без да се стига до драстични крайности на корумпирана наглост или некомпетентност.

Филипс и Марков са провокирани както от аферата „Уотъргейт”, прокопаването на тунела под Ламанша, противопоставянето на великите сили в студената война и първите надежди на затопляне в международните отношения след идването на власт на Джеймс Картър, така и от провала на лейбъристката политика, водена от Харолд Уилсън и Джеймс Калахан, довела до възхода на консервативната „желязна лейди” Маргарет Тачър, взела властта на следващата 1979 г.

Книгата днес смущава със своята евристична сила и актуалност.

Вероятно и затова, мислена да стане бестселър в Обединето кралство, тя е неглижирана след смъртта на Марков, за да изчака по-добри времена за своето адекватно възприемане, които за жалост настъпват едва сега...

Британия е пощадена и не е управлявана от идиоти и некомпетентни примати – традицията е много силна и цедката не допуска подобни провали, но нека не забравяме, че избирателите три пъти грасуваха доверие на харизматичния тарикат Тони Блеър, чието управление бе белязано от политико–нравствен релативизъм, обвързване със САЩ, укриване на важна информация относно включването на страната във войната срещу Ирак и стигнем до скандалите за лично облагодетелствуване, с които ще се запомнят достопочтенните министри на приемника му Гордън Браун.

Коалиция между лейбъристи, консерватори и либерали под лозунга „Лявото ще стане дясно, а дясното ще бъде ляво” все още не е изградена на практика, въпреки че и това може да се случи.

След като в Германия управлява Голямата коалиция между социалдемократи и консерватори, защо това да не стане и на Острова?

В България например предсказанията на Филипс и Марков се сбъднаха напълно.

Ръководеше ни трипартийна коалиция, в която водещият политически субект БСП уж беше лява, а всъщност се оказа крайнодясна партия с водената от нея политика.

У нас наистина се претвори на дело лозунга на британското правителство на националното единство, замислено първоначално само в главите на Марков и Филипс и лявото стана дясно, докато монархът ни пък се превърна в псевдолиберал!...

„Достопочтеното шимпанзе” е роман с непреходни качества. Написан живо и остроумно, с хаплив и остроумен диалог, свежи и пълнокръвни герои – над всички доминира шимпанзето Уайт Кинг и неговата секретарка Друзила Талкин, като по отношение на образите на Кен Уайт и адмирал Бингъм - Браун има още какво да се желае и очакваните сатирико-изобличителни обобщения, „Достопочтеното шимпанзе” е силна и стойностна книга, изпреварила времето си, но оказала се най–доброто творение за Дейавид Филипс. За Георги Марков е качествено нов етап в развитието му. Романът доказва, че неговата свръхамбиция да се реализира като писател в англоезичния свят все пак има някакво покритие. Ако и да се родее като сатира и свобода на духа с някои от късните творби на Марков от българския му период като „Портрет на мой двойник” и „Жените на Варшава”, „Достопочтеното шипмпанзе” регистрира рязка и пълна раздяла на писателя с българските теми и реалии.

Още при прочита на есетата му на културни и обществени теми в „Когато часовниците са спрели” личи, че пише като ерудиран, компетентен и привилегирован западен интелектуалец.

Лустрото става по-ярко в „Достопочтеното шимпанзе”, като следващата стъпка може би е щяла да бъде пробив в киното или нов, по-успешен роман.

Свръхжеланието на Георги Марков да се реализира като популярен англоезичен автор е било на път да се осъществи.

До фаталния атентат на моста „Уотърлоу” на 7 септември 1978 година...

Но както знаем от „Майстора и Маргарита” на Булгаков, чието влияние при изграждането на диаболичната атмосфера в „Достопочтеното шимпанзе” се чувства осезателно, „Ръкописите не горят!”

„Достопочтеното шимпанзе” се завръща на български в превода на Надежда Тороманова, към който и аз имам определени претенции, и ни заставя неусетно и ненатрапчиво да се замислим отново за сложната и необикновена съдба на „отвъдения присмехулник” (Цвета Трифонова), „свой сред чужди, чужд сред свои” Георги Марков, оказал се без съмнение най-талантливият представител на писателското ни поколение от 60-те години от миналия век...

Публикация на български[редактиране]

• 2009 г. - „Достопочтенното шимпанзе“ - издателство „Балкани“