Разлика между версии на „Записки на свинята“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: {{Инфокутия произведение | име = Записки на свинята | име в оригинал = | други-име...)
 
м
Ред 16: Ред 16:
 
}}
 
}}
  
Романът '''„Записки на свинята“''' е на писателката [[Ина Вълчанова]].
+
'''„Записки на свинята“''' е роман от писателката [[Ина Вълчанова]].
  
  
 +
== Публикации ==
  
== Публикации: ==
+
* [[2013 г.]] - [[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)|Записки на свинята]]
 
 
 
 
* [[2013 г.]] - [[Записки на свинята (Издателство Ерго, 2013)]]
 
 
 
  
  
 
== За книгата: ==
 
== За книгата: ==
 
  
 
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.  
 
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.  

Версия от 11:22, 13 октомври 2016

Записки на свинята
Автор(и): Ина Вълчанова
Първо издание: 2013 г.
Жанр(ове): антиутопия
Изкуство: литература
Вид: роман


„Записки на свинята“ е роман от писателката Ина Вълчанова.


Публикации


За книгата:

Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна. „Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш.

Ангел Игов

Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати...

Митко Новков