Разлика между версии на „Фантастология“
м (Многожанрово -> многожанрово) |
м (без категории за статии (не описва статия)) |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]], и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който обаче отнасят само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies който им дава свободата за засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. „Fondation“). Доказателство за това са научните конференции съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито литературни, нито за художествени, нито за киноведски проблеми а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?!? | Терминът е предложен от [[Атанас П. Славов]] през [[1981 г.]], по-късно е подет от [[Огнян Сапарев]] и [[Елка Константинова]], и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който обаче отнасят само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies който им дава свободата за засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. „Fondation“). Доказателство за това са научните конференции съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито литературни, нито за художествени, нито за киноведски проблеми а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?!? | ||
| − | + | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
[[Категория: Изкуствознание - фантастология]] | [[Категория: Изкуствознание - фантастология]] | ||
Версия от 23:15, 24 февруари 2007
Фантастологията е интердисциплинарна изследователска област с обект фантастиката, както във всички изкуства - литература, кино, изобразително, музикално, сценично, така и в социалните и връзки с обществените ценности, публицистика, изследваща рефлексиите на фантастиката, и влиянието и над масовото въображение. Тя не би могла за остане само изкуствозание, защото мого често споровете по повод някое призведение или автор се превръща не в дискусия за художествените му качества, а за ценностите, които отстоява. Всеки модел на измислен свят е някаква позиция на автора.
Терминът е предложен от Атанас П. Славов през 1981 г., по-късно е подет от Огнян Сапарев и Елка Константинова, и тъй като те тримата са най-задълбочените публикатори в тази област, може да се счита за социализиран. За сравнение, руската критика е приела термина „Фантастиковедение“, който обаче отнасят само към литературознанието. В англоезичните страни е приет термина Science Fiction Studies който им дава свободата за засягат всички aспекти, както изкуствоведски, така и ценностни, етични и социологични (пример: сп. „Fondation“). Доказателство за това са научните конференции съпровождащи Wordlcon. Там 80% от изказванията не са нито литературни, нито за художествени, нито за киноведски проблеми а централната тема е „Адекватна ли е фантастиката на изменящия се свят?!?
