Георги Марков

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист. Роден е на 1 март 1929 година в Княжево край София.

Биография

Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.

Творчески път

Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.

Награди

• 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
• 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
• 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)

Творчество

Фантастика

Романи

• 1959 г. - „Победителите на Аякс“

Нефантастика

Романи

• 1962 г. - „Мъже“

Пиеси

• 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
• 1965 г. - „Последният патент“
• 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
• 1966 г. - „Кафе с претенция“
• 1967 г. - „Калай“
• 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
• 1974 г. - „Архангел Михаил“
• ???? г. - „Комунисти“
• ???? г. - „Аз бях той“

Издания

• 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
• 1959 г. - „Победителите на Аякс“
• 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
• 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
• 1962 г. - „Мъже“
• 1963 г. - „Мъже“
• 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
• 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
• 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
• 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
• 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
• 1990 г. - „Мъже“
• 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
• 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“