Чавдар Мутафов
Чавдар Мутафов e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща ексцентричност е представя автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от лични имена и индивидуалност, превърнати от модните клишета и приетите стереотипи в марионетки, бездушни кукли на конци. Средата е урбанистична. Един от първите в нашата литература, който предупреждава за опасностите, заложени в ускорените темпове на индустриализация на живота и развитие на техниката.
Съдържание
Биография
Чавдар Мутафов е роден на 2 октомври 1889 г. в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници "Изток" (1927 - 1928) и "Стрелец" (1929). През 1923 - 1925 г. със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са Светослав Минков, Елисавета Багряна, Владимир Полянов, Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие. В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили и до днес значението и важността на тезите си.
Изключително ерудиран познавач на изобразителното изкуство, почти не остава незабелязан творец или изложба по негово време, които да не е уловил в полезрението си и отразил в прегледите на художествения живот.
Превежда от немски и френски език.
Приноси към фантастиката
Човекът като марионетка, мисленето/чувстването като безволево подчинение и автоматизирано следване на стереотипи, наложени от новите норми в индустриализираното общество и все по-нарастващата и обсебваща роля на модните тенденции. Техническият прогрес като заплаха.
Стил и особености
В творчеството си Ч. Мутафов е силно повлият от сецесиона - стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма - фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга "Марионетки. Импресии"), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати. Композирането напомня драматургичното - в диалози, "забави", "възможност първа, втора...", подобни на картини, действия. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат "отмалели"... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините. Персонажите са лишени от лични имена - те са някакви обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Господинът, Дамата, Дилетанта и т.н.
Любопитни факти
Първата книга на Чавдар Мутафов, „Марионетки. Импресии“ (1920) представлява уникално полиграфическо издание, илюстрирано с цветни експресионистични графики на Сирак Скитник.
Произведения
Романи
Разкази
Самият Чавдар Мутафов рядко използва подобна класификация за творбите си, но в "Енциклопедия "България" като сборници с разкази са посочени:
Публицистика
Нефантастика
- „Животът като изкуство - Мода“
- „Танцът в миражи и преображения“
- „Преображения на театъра“
- „Плакатът“
- „Изкуството е любов към нещата“
- „Двойнственост в изкуството“
- „Внушения в изкуството“
- „Баналното изкуство“
- „Сецесионни танци“
- „Шрифт“
- „Зеленият кон“
- „Карикатурата“
Преводи
Чавдар Мутафов превежда творби на Андре Жид, Казимир Едшмид, Емил Верхарн, Йоханес Шлаф.
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4
- Сарандев, Иван. "Българска литература (1918 - 1945)". Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
- Васил Видински - "Денди срещу Диленант"
