Тодор Динов

От БГ-Фантастика
Версия от 22:38, 16 октомври 2007 на Spiritia (беседа | приноси) (Нова страница: {{Инфокутия личност | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | име = Тодор Динов |...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Тодор Динов
Професия: аниматор, режисьор и сценарист
Националност: българска

Биографични данни:
Роден на: 24 юли 1919 г.
Роден в: Пловдив, България
Починал на: 16 юни 2004 г.
Починал в: София, България

Тодор Динов Георгиев е известен български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.

Динов е роден в Пловдив и завършва Държавно промишленото училище в родния си град. В периода 1938 — 1943 г. следва театрална декорация в Художествената академия, а няколко години по-късно, между 1947 и 1951 г. учи анимация при Иван Иванов-Вано в Москва.

Динов определя живописта като „едно от най-съкровените си преживявания“. Интересът му към анимационното кино се заражда още като малък: докато гледал как майка му тъче килим с черно-бели орнаменти виждал как фигурите трептят и оживяват пред очите му.[1]

С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от 1954 г., българското анимационно кино излиза от сферата на любителското - това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет — с неочакван край.

През 1964 г. Динов създава признатия за емблематичен негов филм „Маргаритката“, обрал овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан. През 1967 г. „Маргаритката" е обявен за най-добрия български детски филм. Други известни анимационни филми на Динов са „В страната на човекоядците“, „Гръмоотвод“, „Епиграма“, „Ламята“, „Парижкият дъжд“, „Перпетуум мобиле“, „Прометей“, „Прометей ХХ“, , „Ревност“, „Тъпанът“.

Освен на рисувано кино Динов е режисьор и сценарист и на няколко игрални филма — „Иконостасът“, „Барутен буквар“, „Грехът на Малтица“. Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Работи с техниките акварел, пастел, маслени бои.

Динов е един от основоположниците на първата студия за анимационни филми в България. Основава специалността Анимационна режисура в НАТФИЗ, където негови ученици са аниматори и режисьори като Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Андонов, Иван Веселинов.[2]

През 1999 г. за изключителния му принос за развитието на българската култура, е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.

Източници