Диаболизъм

В България диаболизмът има няколко представители, които издават сборници с разкази в средата и края на 20-те години и началото на 30-те. Това са '''Георги Райчев''' (7 декември 1882 – 18 февруари 1947), '''Светослав Минков''' (12 февруари 1902 – 22 ноември 1966), '''Владимир Полянов''' (6 май 1899 – 1988).

Всички те са учили или пребивавали известно време в Германия (в Берлин и Мюнхен), откъдето привнасят диаболизма (името произлиза от diablo – дявол). Повлияни са основно от творчеството на Хофман, Едгар Алън По, Ханс-Хайнц Еверс и особено – от романа "Голем" (1915) на Густав Майринк.

Двайсетте години на ХХ век са време, когато светът се опитва да се съвземе от Първата световна война (1914-1918) и се възраждат средновековният мистицизъм и вяра в тъмните сили, магьосничеството, избуяват редица сатанински и езотерични култове. Светът е потресен от небивалата масовост на жертвите, жестокостите, от химическите оръжия, бомбардировките от въздуха. Човешкото въображение се сблъсква с толкова мащабно зло, че представите за ред и хаос, за закомерност и алогичност се объркват. В редица литературни творби от тоя период волята на героите е слаба и подвластна на тъмни и необясними сили, разумът – манипулиран в услуга на злото, психиката – в гранични състояния между нормалност и лудост, транс, съновидения. Творбите на диаболизма се интересуват от психологията, обръща подчертано внимание на престъпните импулси и как завладяват човека.

Последното личи особено при Георги Райчев, който пребивава в Мюнхен през 1923-1924 г. и издава през 1923 г. сборник "Разкази" ("Безумие", "Съновидения", "Страх" и др.) и по-реалистичните повести "Лина" и "Грях". Освен от диаболистичните образци на западната литература Райчев е силно повлиян и от Фройд. Героите и героините му са под психически натиск, подвластни на нагона, който има всепобеждаваща сила над всички техни усилия да му се противопоставят и заради който вършат престъпления. Авторът се опитва да разкрие и най-потайните кътчета на душата, и най-злите й пориви.

Българската диаболистична проза представя света изпълнен с ужаси, хаотичен, населен с вдъхващи страх предмети, упражняващи необяснима власт над съдбите на хората. Влиянието на хофмановите приказки по-ясно се усеща в творчеството на Светослав Минков и Владимир Полянов. И двамата са следвали в Мюнхен. Светослав Минков – в Търговско-стопанската академия през 1927 г., а Владимир Полянов – медицина.

Минков издава сборниците разкази "Часовник. Гротески" (1924), "Огнената птица" (1927), "Игра на сенките" (1928), "Къщата при последния фенер" (1931).

През 1926 г. Полянов издава сборника разкази "Смърт", включващ "Смърт", "Един гост" и "Ерик Райтерер".