Светослав Минков

От БГ-Фантастика
Версия от 23:27, 28 декември 2006 на Григор Гачев (беседа | приноси) (Фантастика: - оправено видимо име на "Часовник")
Направо към: навигация, търсене
{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}


Светослав Константинов Минков e писател на диаболична и научна фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Биография

Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда "Голем" на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 19 и 1939 г. През 1941 г. сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.

През 1942-1943 г. работи в българската легация в Токио.

След 1944 г. Светослав Минков е критикуван като "буржоазен писател", и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.

Приноси към фантастиката

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази "Синята хризантема", издаден през 1922 г., бива смятан за първата фантастична книга в България.

Стил и особености

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му "Дамата с рентгеновите очи" Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че "някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си".

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

Библиография

Фантастика

Романи

Разкази

Нефантастика

Разкази

  • 1936 г. - "След девет месеца"
  • 1936 г. - "Алхимия на любовта"
  • 1936 г. - "Влак"
  • 1947 г. - "Вечеря в чайния дом"
  • 1947 г. - "Заплетен случай"
  • 1947 г. - "Атоми и кози"
  • 1950 г. - "Размишления на бясна тема"
  • 1950 г. - "Потомците на кир Михалаки"
  • 1950 г. - "Човекът Бил и котката Кет"
  • 1950 г. - "Колет от Америка"
  • 1950 г. - "Бракоразводно сражение"
  • 1950 г. - "Губернаторче"
  • 1950 г. - "Тема с вариации"
  • 1950 г. - "Произшествие в Канзас"
  • 1950 г. - "Негърско щастие"
  • 1950 г. - "Маршът на янките"
  • 1954 г. - "Червените покойници"
  • 1955 г. - "Асфалт"
  • 1966 г. - "Сънят на генерал Дудъл"
  • 1966 г. - "В сивото всекидневие"

Приказки

  • 1934 г. - "Чудната касичка"
  • 1935 г. - "Захарното момиче"
  • 1935 г. - "Цар Безсънко"
  • 1935 г. - "Джуджето Тинтирин"
  • 1935 г. - "Приказка за лъжата"
  • 1935 г. - "Скъперникът и неговата риза"
  • 1935 г. - "Приказка за завистта"
  • 1935 г. - "Лъжец и истина"
  • 1935 г. - "Сапунени мехури"
  • 1935 г. - "Месечко"
  • 1935 г. - "Снежният човек и врабчето"
  • 1935 г. - "Какво разказваше чайникът"
  • 1935 г. - "Златното яйце"
  • 1935 г. - "Маскираната лисица"
  • 1935 г. - "Царска кръв"
  • 1935 г. - "Как гарджето стана певец"
  • 1935 г. - "Индийска приказка"
  • 1936 г. - "Изпълнено желание"
  • 1938 г. - "Мишокът Мики спестовник"
  • 1943 г. - "Лъв и жаба"

Пътеписи

  • 1950 г. - "Империя на глада"
  • 1958 г. - "Легенда и действителност"
  • 1958 г. - "Император Мейджи отваря вратите"
  • 1962 г. - "Чужденецът и Япония"
  • 1962 г. - "Дзайбацу"

Очерци

Фейлетони

  • 1947 г. - "Любопитните"
  • 1947 г. - "Ние, туземците"
  • 1950 г. - "Седмата минута"
  • 1955 г. - "Откраднатата къща"
  • 1955 г. - "Опашкарска история"
  • 1958 г. - "Гост от запад"
  • 1960 г. - "Случай в родителен падеж"
  • 1960 г. - "Гьоте и ботушите"
  • 1962 г. - "Мечти за република"
  • 1962 г. - "Паметни дати"
  • 1962 г. - "Паметник"
  • 1966 г. - "Паноптикум Лайхенвалд"

Издания

Фантастика

Самостоятелни издания

Съвместни издания

Нефантастика

Самостоятелни издания

Външни връзки

Източници