Чавдар Мутафов
Чавдар Мутафов e писател, творил най-активно през 20-те години на ХХ век, автор на ярки експресионистични творби, в които с шокираща ексцентричност е представя автоматизирането на битието и мисленето на герои, лишени от лични имена и индивидуалност, превърнати от модните клишета и приетите стереотипи в марионетки, бездушни кукли на конци. Средата е урбанистична. Един от първите в нашата литература, който предупреждава за опасностите, заложени в ускорените темпове на индустриализация на живота и развитие на техниката.
Съдържание
Биография
Чавдар Мутафов е роден на 2 октомври 1889 г. в Севлиево. Гимназиалното си образование завършва в София, след което заминава за Мюнхен, където учи машинно инженерство и архитектура. Редактор на литературните седмичници "Изток" (1927 - 1928) и "Стрелец" (1929). През 1923 - 1925 г. със съпругата си Фани Попова-Мутафова отново е в Мюнхен и то по време, когато там са Светослав Минков, Елисавета Багряна, Владимир Полянов, Жорж Папазов, Йордан Стубел, Георги Райчев, Николай Лилиев, Николай Марангозов, Райко Алексиев и др., повечето от които оказват решаваща роля за културния облик на нацията ни впоследствие. В творчеството си Чавдар Мутафов е силно повлиян от сецесиона и експресионизма. Освен в прозата, приносът му е огромен и що се отнася до създаването на много есета и студии, свързани с теорията на изкуството и изиграли ролята на програмни статии, незагубили и до днес значението и важността на тезите си. Изключително ерудиран познавач на изобразителното изкуство, почти не остава незабелязан творец или изложба по негово време, които да не е уловил в полезрението си и отразил в прегледите на художествения живот. Превежда от немски и френски език.
Приноси към фантастиката
Човекът като марионетка, мисленето/чувстването като безволево подчинение и автоматизирано следване на стереотипи, наложени от новите норми в индустриализираното общество и все по-нарастващата и обсебваща роля на модните тенденции. Техническият прогрес като заплаха.
Стил и особености
В творчеството си Ч. Мутафов е силно повлият от сецесиона - стилизацията и декоративността на речта, но най-вече - от експресионизма - фрагментарност, шокираща езикова ексцентричност в прозата му (както критиката се изразява за първата му книга "Марионетки. Импресии"), безсюжетност, търсене на оригиналността и натрапването й чрез разчупване на езиковите похвати. Композирането напомня драматургичното - в диалози, "забави", "възможност първа, втора...", подобни на картини, действия. Театралността и театралниченето проникват всички нива в "Марионетки" на Мутафов. Героите имат характерен автоматизъм на говорене, репликите им са клиширани, изразяването на чувствата им също следва някаква обречена невъзможност за различност, оригиналност, казване на нещо ново и неказано. Те неизбежно парфюмират любовните си писма, задължително вали дъжд, докато страдат или се обясняват, сърцата - разбира се - се свиват и тръпнат "отмалели"... Всичко това се вписва в някаква външна и наложена им представа за красиви пози като по картичките или картините. Персонажите са лишени от лични имена - те са някакви обобщени образи, наречени от автора-кукловод Денди, Дамата, Господина, Дилетанта и т.н. И не само те, но и думите им са марионетни, както отбелязва в статията си "Денди срещу Дилетант" Васил Видински.
Любопитни факти
Първата книга на Чавдар Мутафов, "Марионетки. Импресии" (1920) представлява уникално полиграфическо издание, илюстрирано с цветни експресионистични графики на Сирак Скитник.
Произведения
Романи
Разкази
Самият Чавдар Мутафов рядко използва подобна класификация за творбите си, но в "Енциклопедия "България" като сборници с разкази са посочени:
Публицистика
Нефантастика
Животът като изкуство - Мода, Танцът в миражи и преображения, Преображения на театъра, Плакатът, Изкуството е любов към нещата, Двойнственост в изкуството, Внушения в изкуството, Баналното изкуство, Сецесионни танци, Шрифт, Зеленият кон, Карикатурата и др.
Преводи
Чавдар Мутафов превежда творби на Андре Жид, Казимир Едшмид, Емил Верхарн, Йоханес Шлаф.
Източници
- Енциклопедия "България". Издателство на Българската академия на науките, С., 1984 г., т. 4
- Сарандев, Иван. "Българска литература (1918 - 1945)". Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2004, т. І
- Видински, Васил. "Денди срещу Диленант".[1]
