Поема за алабаша

Влиза в стихосбирката на Александър Карапанчев „Топлото ключе на живота”.

Според литературния критик Георги Величков тя заема по-особено място в книгата, понеже тук са събрани кажи-речи всички мотиви, с които борави Карапанчев. Обстановката е предадена с почти документална точност. На моменти това изглежда сякаш непоетично, ала скоро полъхва магия. Една отворена врата – като черен ням човек с наметало от „столетен мрак” – слага началото на пътешествие през вековете… Алабашът, този доста банален зеленчук, с разтворените си антени на космическа станция става медиатор между различни светове.

Поемата е илюстрирана с две компютърни графики от Атанас П. Славов.