Иван Златарски

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Иван Златарски е преводач от английски език.

Биография

Файл:D:\1\Me.jpg Учил е в 10 СПУ „Д. Благоев“, София.

Завършва през 1971 г. „Полупроводникова електроника“ към ТУ (тогава ВМЕИ „Ленин“), София, и продължава със следдипломна квалификация по математика (получава през 1972 г. диплома за инженер-математик), а след това прави дисертация в областта „Техническа електродинамика“ (темата е разпространение на електромагнитни вълни в нехомогенни среди), която защитава през 1975 г. Последователно работи като инженер в ИММ към БАН, специалист във ВТО „Машиноекспорт“, а след това като програмист в ИМЕ (там става ст.н.с. II ст. по „Тест и измерване“), една година е старши предподавател по математика и електроника в университета Иле-Ифе, Нигерия, после се връща пак в ИМЕ, след това преминава в „Семкотек“, „Сигма-Делта“, заминава за Канада, където работи като старши програмист две години в „Талити“ (Отава и Монреал). Връща се през 2002 г. в България в XPEQT и „Sensor Nite“ (където е в момента и се занимава с автоматизация на производство). Интересът му към компютрите започва от края на 70-те, макар да пише първата си програма още като студент през 1970 г. (за ЕИМ „Минск“ във ВМЕИ).

Превежда систематично (преди това пуска епизодочно преводи на разкази в списания като „Космос“ и „НТ за младежта“, и в-к „Орбита“) от 1992 г. (благодарение на д-р Юлиан Стойнов, който го запознава със собствениците на издателска къща „Бард“), като работи основно за „Бард“. Първоначално превежда фантастика, после се ориентира към трилъри. Анотира за „Бард“ предлагани за превод книги (към 2007 г. има над 350 анотации). Има около 50 преведени книги. Превежда и в областта на научната литература, в т. ч. прави локализации на софтуер (помощната информация и графичния интерфейс на българската версия на Windows Vista, Outlook в състава на Office 13, както и Windows Online). Работи като преводач и към две чуждестранни преводачески бюра.

Странични интереси: инструментална музика, бридж, шах и (особено!) криптография - и в трите области има библиотека от подбрани заглавия, събирани в течение на десетки години.

Семеен (съпруга Румяна Белинска), без деца.

Обича да пътува: Франция, Италия, Англия, Нигерия, САЩ, Канада, Австралия, Сингапур.

Преводи

Фантастика

Романи

Нефантастика

  • 1993 г. — Робърт Лъдлъм — „Мозайката на Парсифал“ (роман) — ИК Бард
  • 1994 г. — Александра Рипли — „Чарлстън (част 1)“ (роман) — ИК Бард
  • 1994 г. — Колин Маккълоу — „Дамите от Мисалонги“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Уилям Дийл — „Хамелеон“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Марк Фрост — „Списъкът на седемте“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Марк Фрост — „Шестимата месии“ (роман) — ИК Бард
  • 1995 г. — Филип Финч — „Лице в лице“ (роман) — ИК Бард
  • 1996 г. — „Филип Марлоу“ (цброник с разкази) — ИК Бард
  • 1998 г. — Джон Бърдет — „Последните шест милиона секунди“ (роман) — ИК Бард
  • 1999 г. — Ричард Стайнберг — „Взлом“ (роман) — ИК Бард
  • 1999 г. — Марк Уолъс — „101 възможности в Интернет“ (популярна) — ИК Бард
  • 1999 г. — Ричард Стайнберг — „Взлом“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Том Кланси — „Без пощада“ (повест) — ИК Бард
  • 2000 г. — Майкъл Ридпат — „Последна сделка“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Джозеф Файндър — „Часът нула“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Джефри Арчър — „Въпрос на чест“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Джон Кейс — „Сянката на Бога“ (роман) — ИК Бард
  • 2000 г. — Стюарт Уудс — „Да преплуваш до Каталина“ (роман) — ИК Бард
  • 2003 г. — Майкъл Грубер — „Вуду в черепа“ (роман) — ИК Бард
  • 1993 г. — Скот Търоу — „Обратими грешки“ (роман) — ИК Бард
  • 2003 г. — Джон Бърдет — „Бангкок 8“ (роман) — ИК Бард
  • 2004 г. — Джон Донахю — „Сенсей“ (роман) — ИК Бард
  • 2004 г. — Джозеф Файндър — „Параноя“ (роман) — ИК Бард
  • 2004 г. — Дан Браун — „Цифрова крепост“ (роман) — ИК Бард
  • 2005 г. — Майкъл Ридпат — „Компанията“ (роман) — ИК Бард
  • 2005 г. — Джон Донахю — „Деши“ (роман) — ИК Бард
  • 2006 г. — Глен Мийд — „Измамата“ (роман) — ИК Бард
  • 2006 г. — Матю Райли — „Седемте смъртоносни чудеса“ (роман) — ИК Бард
  • 2007 г. — Дейвид Гибинс — „Мисия Атлантида“ (роман) — ИК Бард
  • 2007 г. — Стивън Хокинг — „По-кратка история на времето“ (популярна) — ИК Бард
  • 2007 г. — Джон Бароу — „Физическите константи“ (популярна) — ИК Бард

Разкази