Георги Илиев

Георги Илиев (1881–1961). Автор на първия български фантастичен роман "О'Корс", издаден през 1930 г. Издава също фантастичния роман "Теут се бунтува" през 1933 г.

Георги Илиев е роден през 1881 г. в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км. от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството освен Георги Илиев е имало още 8 деца. Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През 1903 г. Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през 1905 г. и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През 1906 г. издава стихосбирката "Тъжни напеви" за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер. Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През 1921 г. издава повлияната от символизма стихосбирка "Горести". След 1944 г. участва в строежа на язовир "Георги Димитров". Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски.

Романът "О'Корс" е първата в литературата ни научна фантастика, в която авторът се интересува от човешкото щастие, благородството, саможертвата, безграничните възможности на човешкия разум, а също – от отношенията в любовния триъгълник между героя и две жени, едната от които е отмъстителна и му влияе пагубно, а другата е като част от него. Георги Илиев измисля български думи, с които опитва да замени чуждите, но опитите му от днешна ледна точка са доста неудачни. Например той използва вместо "робот" – "силодей", вместо "парашут" – "падобран", вместо "високоговорител" – "гласник", вместо "шифър" – "числоред" и т.н.

Георги Илиев е написал също "Повест за Нанти" в писма, повестта "Три капки кръв" (1940 г.), романа "От вятъра отвяни" (1945).