Цикъл „И фантастихия три”

Това е четвъртият цикъл от стихосбирката на Александър Карапанчев „Топлото ключе на живота”.

Той включва следните 13 стихотворения:

• „Човешкият глас”
• „Ние ще ти помогнем”
• „Недовършените романи”
• „Чудовищата”
• „Изскача искра”
• „Шосето за Пауталия”
• „Подаръци”
• „Само отначало”
• „На границата”
• „Букетно”
• „Да се завърна”
• „Съкровищно”
• „Топлото ключе на живота”

Една от основните теми в поезията на Александър Карапанчев е смъртта – като фатум, като енергизиращ стимул в живота и граница, която все пак може да се прескочи.

В цитирания предговор Георги Величков отбелязва, че Карапанчев представя смъртта като етап към нови светове и към Космоса. Това не е бягство от реалността, нито пък примирение с неумолимата съдба, а осъзнаване на вселенската хармония и мястото на мислещата тръстика в нея. Тук липсва патетиката за всемогъщество, която тресе земянина от великите научни открития насам. Новите светове и Космосът запазват своята тайнственост, но тази тайнственост не плаши и не спира духовния подем...

Цикълът е илюстриран с три компютърни графики от Атанас П. Славов.