Фентъзи

Фентъзи (англ. fantasy — фантазия) е подвид на фантастиката, чиято основа е повествование за измислен свят, в който чудото е реалност, а принципите на съществуване са повече идеалистични, отколкото рационални, и повече чудесни (магични, религиозни), отколкото физични.

Дефиниции

Според българоезичната Уикипедия: „Фентъзи е литературен жанр, характеризиращ се с използването на елементи от митологията, фолклора и класическите "вълшебни приказки". Счита се за поджанр или разклонение на фантастиката. Поради самият характер на жанра е изключително трудно да му се даде ясна и изчерпателна дефиниция.“

Терминът се използва за първи път от П. Иневър в сп. Wonder Stories (1934).

Hahahaha. I’m not too bigrht today. Great post!

Класификация

При фентъзито е още по-трудно (от научната фантастика) да бъде направено разграничение на подвидове, но условно биха могли да се разграничат:

1. класическо
2. съвременно (градско, модерно)
3. героично („меч и магия“)
4. епично
5. митологично
6. пътешествия
7. хумористично
8. научно

Друга класификация, разпространена в англоезичния свят (по-подробна, но и доста особена!), разделя фентъзито на:

1. епично (high/epic fantasy)
2. героично (heroic fantasy), „меч и магия“ (sword and sorcery)
3. съвременно, градско (contemporary fantasy, urban fantasy)
4. хумористично (comic fantasy)
5. романтично (romantic fantasy)
6. еротично (erotic fantasy)
7. истории за супергерои (superhero fantasy) - Супермени, Батмани и Човеко-паяци, най-вече в комикси
8. тъмно (dark fantasy) - граничещо с хорър
9. историческо (historical fantasy) - граничещо с алтернативна история
10. Артурианско (Arthurian fantasy)
11. приказно (fairytale fantasy) - с ярки фолклорни елементи и мотиви от приказки
12. детско-юношеско (juvenile fantasy)
13. религиозно (religious fantasy)
    1. християнско (Christian fantasy) - „Хрониките на Нарния“
    2. пътешествия до задгробния свят (Bangsian fantasy, наречено по името на първосъздателя си Джон Бангс)
14. научно (science fantasy) - хибрид между научна фантастика и „чисто“ фентъзи, при който привидно фантазните детайли обикновено получават научно обяснение

Руският изследовател Е. Лотош разграничава едва 3 подвида:

1. Вълшебно (класическо), вкл. приказката и епосът
2. Мистично и религиозно
3. Наукообразно

Според друга (руска) класификация фентъзито бива:

1. Епическо
2. Героично
3. Митологично
4. Историческо
5. Мистическо
6. Хумористично
7. Детско
8. Романтично
9. Технофентъзи (магия и технология)
10. Славянско (има се предвид руско)
11. „Странно“ (което не се поддава на класификации)

Жанрови признаци

1. Несъществуващ свят, притежаващ свойства, които са невъзможни в нашата реалност („Светът на Диска“ - Тери Пратчет).
2. Магията и фолклорните персонажи са необходим елемент.
3. Авантюристичен сюжет (издирване, пътешествие, война или поне битка).
4. Средновековен антураж или варианти: Древна Елада („Героят трябва да е сам“ — Генри Лион Олди), съвременността („Нощен патрул“ - Сергей Лукяненко) или бъдещето („Магьосници в рими“ — Кристофър Сташеф).
5. Скрито противопоставяне на технология и вълшебства в полза на второто.
6. Конфликт между Доброто и Злото като основен сюжетообразуващ елемент.
7. Постъпките и преживяванията на героите са на първо място, а вълшебството играе помощна, макар и не второстепенна роля.
8. Наличие на отвъден свят или поне на негово проявление.
9. Пълна свобода на автора, доколкото във вълшебният свят всичко е възможно.

Жанрови канони

1. Физическите закони не са задължителни (изключение — светът на Амбър).
2. Задължително е съществуването на вторичен свят, най-силното „оръжие“ на фентъзито ()
3. „Дейността“ на Богове и Герои обикновено означава битки. (Единственият шедьовър, който не се подчинява на този закон, е „Понеделник започва в събота“ — Аркадий и Борис Стругацки)
4. Магията — основен инструмент. Тя е основен индикатор на жанра — всичко, което съдържа магия, бива причислявано към стила фентъзи, и обратно.

Now I feel stuipd. That's cleared it up for me

Класики в жанра…

Класическо фентъзи

„Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Землемория“ — Урсула Ле Гуин, „Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни

Героично и епично фентъзи / Меч и магия

„Конан“ — Робърт Хауърд, цикъл Шанара — Тери Брукс, Сагата за Елрик — Майкъл Муркок, „Белгариад“ и „Малореон“ — Дейвид Едингс, „„Колелото на времето““ — Робърт Джордан

„Дотам и обратно“ - истории, в които героите напускат познатия свят (доброволно или не съвсем) и се отправят на пътешествие в друг, по-магичен свят.

„Магьосникът от Оз“ — Л. Франк Баум, „Пътешествията на Гъливер“ — Джонатан Суифт, „Операция Хаос“ — Пол Андерсън, „Митичната“ серия — Робърт Асприн, „Драконът и Джорджът“ — Гордън Диксън, „Хрониките на Амбър“ — Роджър Зелазни

Хумористично фентъзи

творби на Л. Спрейг де Камп, Тери Пратчет, Пиърс Антъни, Робърт Асприн и др.

Съвременно (градско) фентъзи

„Легендите за Алвин Създателя“ на Орсън Скот Кард, „Никога, никъде, никой“ на Нийл Геймън и др.

Хорър

„Франкенщайн“ — Мери Шели, „Дракула“ — Брам Стокър, „Доктор Джекил и Мистър Хайд“ — Робърт Луис Стивънсън и т.н.

Външни връзки

• „Фантазният подход“ - аудиозапис на сбирка в клуб „Иван Ефремов“ от март 2007 г.: Калин Ненов и Бела Димова говорят за фентъзито като авторов подход към съдържанието на произведението, а не като самото съдържание