Евгений Харитонов
Евгений Харитонов | |
Библиограф | |
Евгений Харитонов - 2001 г. | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 1969 г. |
Роден в: | Русия |
Евгений Викторович Харитонов е руски писател, критик, литературовед, литературен историк, библиограф и преводач.
Съдържание
Биография
Роден край Москва през 1969 г. Завършва филология в педагогическия институт в Калуга. Завършва магистратура в Московския педагогически институт. Работи като учител, журналист, редактор в издателство. През 1984–1994 г. издава критико-библиографичните фензини „В праха на звездите“ (1984 г.), „Комуникатор“ (1992–1993 г.), „ФЕН-раритет“ (1992–1993 г.), „Гръмотевица: Хайнлайн-панорама“ (1993 г.), „Фензинолог“ (1993–1994 г.), „Академия-Ф“ (от 1999 г.). От 1997 до 2000 г. е редактор в сп. „Библиография“. Понастоящем завежда отдела за библиография и критика на сп. „Если“. Един от инициаторите за учредяване на Руската Асоциация на Изследователите на Фантастиката (РАИФ). Живее в Москва.
Псевдоними: Евгений Хаг, Евг. Хаг, Даниил Арбатов, Даниил Измайловский, Аристарх Кузанский, Евгений Иринин, Юрий Коротков, Е. Викторов.
Приноси към фантастиката
Дебютира в научната фантастика с разказа „Слънчеви хора“ (1984 г.). Публикувал е около 30 разказа и 2 поетични книги (1999 г., 2003 г.). От 1991 г. се отдава изцяло на литературната критика и библиография. Автор на редица разработки по история на научната фантастика и съвременния литературен процес в руската и източноевропейската фантастика, проявяването на фантастиката в другите видове изкуство (кино, музика), предговори и послеслови към много книги, очерци и библиографии за редица писатели-фантасти (Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов, Джон Р. Р. Толкин, Ж. Тудуз, Генри Лион Олди, Ник Перумов, Любов и Евгений Лукини, М. и С. Дяченко, В. Михайлов, С. Шарапов, Ф. Дмитриев-Мамонов, Д. Трускиновска, Борис Штерн, А. Саломатов, В. Левшин, Алексей Толстой, Александър Беляев, А. Громов, Ян Лари, О. Дивов, М. Первухин, Н. Муханов, М. Тирин, В. Авеняриус, А. Велтман, Борис Руденко, В. Звягинцев, Александър Богданов, И. Халимбаджа), както и популярни статии по история на рок-музиката.
Превел на руски език много разкази от български писатели-фантасти.
Награди
- 1997 г. - „Интерпрескон“
- 1997 г. - „Фанкон“ - за най-добър критик в областта на фантастиката
- 1999 г. - мемориална награда „В. Бугров“ за принос към фантастиковедението
- 1998 г. - награда за активно сътрудничество и принос от сп. „Если“
- 2001 г. - награда за активно сътрудничество и принос от Московския форум за фантастика
- 2002 г. - награда „Звезден Мост“
- 2003 г. - „награда Булгакон“
- 2004 г. - Награда „Гравитон“, „Бронзов Роскон“
Произведения
Харитонов за България
Статии за бълг. фантастика
Автор на историко-критически изследвания на българския фендъм и българската фантастична проза:
- 1986 г. - „Сатира и фантастика“, сп.„Септември“, №6 (статия)
- 1992 г. - „Българският фендъм: 30 години път. Ретроспективна хроника“ (очерк)
- 1996 г. - „Научната фантастика в България“ (очерк)
- 1996 г. - „Българската фантастика в руските преводи (1961-1995)“ (библиографско изследване)
- 1997 г. - „В търсене на героя“ (на руски), сп.„Если“, №8 (обзор)
- 2000 г. - „Аргус - внук на Аргус: нови хоризонти на българската фантастика“ (статия), препечатана и в специалния брой на сп.„Тера фантастика“.
- 2000 г. - „Апология на традициите“ (статия за Христо Пощаков)
- 2000 г. - „Закъснял старт“, сп.„Если“, №12 (статия за българското фантастично кино)
- 2000 г. - „Първото издателство“, сп.„Если“, №3 (на руски). Статия за първото в света издателство за фантастика.
- 2003 г. - „Болгария фантастическая“ (наградена с награда „Булгакон“-2003) - библиография на българската фантастика с 400 автори от ХХ в., биографии на изявени автори и кондензирана история на българската фантастика, макар и доста непълна и на места неточна.
This forum ndeeed shaking up and youve just done that. Great post!
Есета и очерци
- 1992 г. - „Фалстарт. Историко-аналитичен обзор на руската фантастична периодика“
- 1993 г. - „Пътят на славата на Робърт Хайнлайн“
- 1993 г. - „Продължение на играта“
- 1995 г. - „Без война те скучаят“
- 1996 г. - „В световете от бездни с гладни очи“
- 1997 г. - „Хора - такива същества..., или Анатомия на властта“
- 1998 г. - „Ерогенните зони на фантастиката“
- 1998 г. - „Бъдеще няма!“
- 1998 г. - „Зад Великата стена. Фантастиката в китайската литература“
- 1998 г. - „Страна с възходяща НФ. Фантастиката в японската литература от миналото и настоящето“
- 1998 г. - „Завареници в литературоведението. Еволюция и проблеми в руската фантастика“
- 1999 г. - „Мелодии от други светове (Фантастиката в музикалната култура)“
- 2000 г. - „Бягане в кръг“
- 2001 г. - „Руското поле на утопията“
- 2001 г. / 2002 г. - „Век на неродените: Из историята на фантастичната журналистика в Русия в 2 ч. (1907-1990 и 1990-2001)“
- 2001 г. / 2002 г. - Цикъл очерци за малко известни и куриозни факти от историята на фантастиката, издадени в периода 2001-2002 г., съдържащи: „Първото издателство“, „Първият бестселър“, „Първият андроид“, „По въпроса за терминологията“, „Спецслужбите и фантастиката“, „Три века преди Циолковски“, „Пълният Уелс!“, „За Русия - с любов“, „За зелените човечета и обитаемостта на Луната“ и др.