Павел Вежинов

От БГ-Фантастика
Версия от 07:41, 6 октомври 2012 на 78.128.23.181 (беседа) (Биография)
Направо към: навигация, търсене
Никола Делчев Гугов

Биографични данни:
Роден на: 9 ноември 1914 г.
Роден в: София
Починал на: 20 декември 1983 г.

Писател:
Псевдоним(и): Павел Вежинов
Жанр(ове): научна фантастика

Никола Делчев Гугов (по-известен под псевдонима Павел Вежинов) e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения.

Биография

Роден е на 9 ноември 1914 г. в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. От 1944 г. е член на БКП. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През 1970 г. става Народен деятел на културата, а през 1974 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на 20 декември 1983 г.

Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа "Гибелта на Аякс". Винаги са го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентазито, а не с научната фантастика. В разказите си Вежинов не си служи с обичайните научнотехнически атрибути, а по-близо до прозата на необичайното, тайнственото.

Може би и по тези причини много читатели смятат "Бариерата", "Белият гущер", "Езерното момче" за фантастика. Тези произведения трудно биха могли да бъдат определени и вкарани в един единствен жанр, тъй като в тях майсторски се преплитат реалното и фантазното.

Награди

  • 1950 г. - „Димитровска награда“
  • 1951 г. - „Димитровска награда“
  • 1964 г. - Орден „НРБ“, II степен
  • 1971 г. - „Димитровска награда“ (с колектив)
  • 1973 г. - наградата на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
  • 1974 г. - Орден „Георги Димитров“
  • 1976 г. - „Димитровска награда“

Приноси към фантастиката

Автор е на няколко фантастични разказа и на два романа - Белият гущер и Бариерата. „Бариерата“ се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика. Преведено е на няколко езика. По него има заснет филм с участието на Инокентий Смоктуновски и Ваня Цветкова.

Произведения

Фантастика

Романи

Повести

Разкази

Статии

Нефантастика

Романи

  • „Звездите над нас“
  • „Нощем с белите коне“
  • „Произшествие на тихата улица“
  • „Прилепите летят нощем“
  • „Следите остават“
  • „Везни“
  • „Синият залез"
  • „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. Второ издание 1988 г, 65109 екз.

Повести

  • „Езерното момче“
  • „Втора рота“
  • „В полето“
  • „Златан“

Сборници

  • „Дни и вечери“
  • „Мека мебел“
  • „Момчето с цигулката“
  • „Улици без паваж“
  • „Дъх на бадеми“

Филмови сценарии

  • „Следите остават“
  • „Зарево над Драва“
  • „Тримата от запаса“
  • „Специалист по всичко“
  • „Среднощна среща“
  • „На всеки километър“

Публикации

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

На руски език

  • 1968 г. - „Однажды осенью...“, сб.„Человек, который ищет“
  • 2001 г. - „Когда ты в лодке...“, сп. „Если“

Външни връзки

Източници