Дамата с рентгеновите очи (Издателство Захарий Стоянов, 2009)

От БГ-Фантастика
Версия от 20:35, 5 октомври 2014 на 78.83.75.82 (беседа) (Съдържание:)
Направо към: навигация, търсене
Дамата с рентгеновите очи
Произведение: сборник
разкази — сатирична фантастика
автор: Светослав Минков
ZHST-PBK-SMDR.jpg

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  2009 г.
Издателство: Издателство "Захарий Стоянов"
Формат: 32/84/108
Страници: 552
ISBN: 978-954-09-0348-4

Екип:
Съставител: Иван Гранитски
Корица: Петър Добрев
Художник: Петър Добрев

Поредица:
Име: Българска класика


Сборникът на Светослав Минков Дамата с рентгеновите очи е издание на Издателство Захарий Стоянов под съставителството на Иван Гранитски.


Съдържание:

Made in U.S.A. – стр. 5

Сламеният фелдфебел – стр. 13

Къщата при последия фенер – стр. 24

Разказ с витамини – стр. 32

Маймунска младост – стр. 38

Човекът, който дойде от Америка – стр. 51

Водородният господин и кислородното момиче – стр. 68

Лунатин!... Лунатин!... Лунатин!... – стр. 79

Филантропична история – стр. 93

Жената в златния ковчег – стр. 109

Една възможна утопия – стр. 118

Това се случи в Лампадефория – стр. 127

Новият Робинзон – стр. 136

Дамата с рентгеновите очи – стр. 143

След девет месеца – стр. 153

Влак – стр. 160

Магичен разказ за соята – стр. 168

Алхимия на любовта – стр. 177

Приключение в рая – стр. 237

Разказ за една бегония – стр. 243

Асфалт – стр. 250

Наследници – стр. 268

Човекът Бил и котката Кет – стр. 282

Негърско щастие – стр. 295

Червените покойници – стр. 307

Приказка за лъжата – стр. 320

Орден – стр. 324

Генералски шинел – стр. 355

Човекът с опашка – стр. 365

Съвсем странна история – стр. 398

Чудният смях в Рамония – стр. 408

Джуджето Тинтирин – стр. 422

Паноптикум „Лайхенвалд“ – стр. 428

В сивото всекидневие – стр. 449


Думи за Светослав Минков:

Редове от биографията – Милен Куманов – стр. 465

Сатирикът и неговият двойникСимеон Султанов – стр. 468

Светослав Минков – Панталей Зарев – стр. 475

Светослав Минков като фантастОгнян Сапарев – стр. 523