Клонингите си отиват (Издателство Весела Люцканова, 2004)

Клонингите си отиват
роман — научна фантастика, социална фантастика
автор:	Весела Люцканова
Издание:	първо
Издателски данни:
Издадено в:	България
Език:	български
Кога:	2004 г.
Издателство:	„Весела Люцканова“
Формат:	84 х 108/32
Страници:	288
ISBN:	954-311-017-4
Екип:
Художник:	Валентин Киров
Редактор:	Вихра Манова
Печат:	„Инвестпрес“ АД
Поредица:
Име:	„Колекция Автограф“

Книгата „Клонингите си отиват“ съдържа Клонингите си отиват третия научнофантастичен роман на писателката Весела Люцканова от цикъла ѝ за тези необичайни същества.

Съдържание

1 част: „Мария фон Еди-коя си“,

2 част: „Обиколките на Стивън“

3 част: „Доктор Калахан“.

Други

На страница 4 има следното посвещение: На Нели и Стефан с обич.

Текстът на ІV корица гласи:

С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия „КЛОНИНГИ“, смятах, че той ще бъде единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване.

ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую.

Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман „Клонингите се завръщат“. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо?

Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето че се роди и последният роман от сагата „КЛОНИНГИТЕ СИ ОТИВАТ“.

А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Каква ще бъде следващата ми тема? Нека да остане изненада за вас, мои читатели!

Весела Люцканова (ръкописен подпис)