Монетата

Монетата


Автор(и):	Клуб Светлини сред сенките
Първо издание:	2007 г. - България
Жанр(ове):	ню уиърд
Изкуство:	литература
Вид:	роман

Поредица:
Цикъл:	„Аурелион - вечният баланс“

Следващо:	„Храмът“
Бележки:	Ръководител на клуба: Валентина Димова

„Монетата“ е колективен роман на Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ при народно читалище „Възродена Искра“ - Казанлък. Ръководител на клуба е Валентина Димова.

„Монетата“ е третото самостоятелно издание, написано и илюстрирано от тийнейджърите, повечето от които учат в художествената гимназия „Дечко Узунов“ в Казанлък. Първата им книга е „Въже от светлина“, издадена през 2005 г., втората - „Шахтата“, издадена през 2006 г. Ню уиърд романът „Монетата“ е първа част от трилогията „Аурелион - вечният баланс“.

Съдържание

1 Описание
2 Сюжет
3 История на написването
- 3.1 Автори
- 3.2 Илюстратори
4 Герои, места и термини
5 Публикации
- 5.1 На български език
  - 5.1.1 Самостоятелни издания
6 Източници

Описание[редактиране]

Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.

Социалните прослойки на Аурелион са различни в зависимост от мястото на действието – героите се придвижват към Западните земи от източния мегаполис Солнрихт. В големия град, където демокрацията е строго охранявана от стражи с разнообразни военни чинове, има елит, свързан с най-изявените магове и преподаватели в института и офицерското съсловие. Отделно съществуват майстори, търговци, но и голяма част бедняци, които са обединени от лидера на опозицията Марат Оторе, обрисуван по всички правила на политическата сатира: демагогската фразеология и клишетата, оцелели до тази фантастична епоха и свят, заучените нацистки жестове, стената от бодигардове за предпазване от любовта на народа, използването на луксозни автомобили от защитниците на интересите на мизерстващите граждани и т.н.

Сред аутсайдерите на това общество са тайнствените „улични бойци“ и неизменните за всяко търговско средище крадци, организирани в гилдия и отглеждани от малки, за да бъдат наемани както да обират, така и да изпълняват „мръсни“ поръчки срещу заплащане. В Западните земи, чиито релеф е планински, героите попадат в плен на коболдите, които са още (или вече) в стадия на робовладелството. Там високите технологии, каращи дори магьосниците да предпочитат „мързеливия начин“ на комуникация чрез джобни устройства вместо напрягането на вълшебните си сили, са много по-слабо застъпени. Цивилизацията на мегаполисите е донесла най-вече оръжията и средствата за силов контрол и убиване при тия същества с причудлив вид, котешки маниери и две опашки. Те си живеят мизерно в своите общини, трудят се неуморно за почти никакво заплащане (отглеждат, нижат и сушат тютюн... – сещате се за паралели), празнуват си своите карнавални дни, в които се напиват и напушват яко... И все още мечтаят – за свобода, за голяма и светла любов... Имат си собствени деца, а не изоставени или с детство, забулено в неясни спомени за генни експерименти и клониране, каквото е това на повечето от главните герои. Родителите на школаря в института по магия Мефоди са загинали трагично, Киа е изоставено дете, прибрано и отгледано в гилдията на крадците, Деенор – неин единствен приятел по занаят и съдба, сънува откъслечни епизоди с отглеждане на клонинги, Айк – малкото елфче крадец, вероятно е експеримент за създаване на същество с огромни магически и прорицателски способности, Рафаел – храбрият воин със склонност към театрален патос, също е останал без родители... Твърде много самотници, събрани от съдбата под формата на загадъчна монета и пратени с благословията на лаксат Фадгнал – най-старият и способен преподавател по магия на Мефоди – в опасно и рисковано търсене на загубено съкровище от знания.

Авторите просто се включват (логват се) към действието и проследяват сложните криволичения на отношенията им, приемането на новите герои – джуджето Типодин и врачката Ализабет Тиранска – в компанията, спречкванията, колебанията и недоверието, преодоляването на препятствията в общуването и осъзнаването на дребнавостите в собствения характер, трудността от поемането на отговорност за другите...