Стефан Лефтеров

От БГ-Фантастика
Версия от 10:29, 10 октомври 2022 на 134.171.72.50 (беседа) (Любопитно)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Стефан Лефтеров
художник
Lefterov St 1990-te - 1.jpg
Стефан Лефтеров - 1985 г.

Биографични данни:
Роден на: 1945 г.
Роден в: с. Драгижево, Област Велико Търново
Починал на: 1992 г.
Починал в: Варна

Стефан Лефтеров е първият художник фантаст, развил своето творчество и дейност в рамките на движението на клубовете по фантастика, автор на първата изложба с фантастична живопис в България.

Биография[редактиране]

Роден е през 1945 г. в с. Драгижево край Велико Търново. Завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и това определя научната му кариера, свързана най-вече с преподавателската му дейност във ВМЕИ - Варна, където дълги години е главен асистент в математическия факултет. Фантастиката го привлича още като ученик.

Започва да рисува картини с фантастични сюжети по свой порив и под влияние на видяното в някои книги, списания и албуми. Отначало смесва различни техники (пастел и маслени бои, понякога цветни тушове), но по-късно сам изчиства пластическите характеристики на търсенията си и достига до внушителни решения, пресъздава богати измислени пространства, представя символиката на движещата се Вселена, пресъздава модерни модели на реда и хаоса. Опитите му да се приобщи към средата на варненските художници са посрещнати с острота от тях. Критикуват го за формализъм и самодейност.

Това го амбицира да изучава световното изкуство, да се стреми да прилага методите на професионалното изграждане на картината и много скоро постига резултати. Още през 1965 г. негови картини са отпечатани от съветското списание „Техника молодежи“ и българското „НТ за младежта“. Същата година прави самостоятелна изложба във Варна, която се явява първата живописна проява на художник фантаст в България. Скромен и съзнаващ агресивната атмосфера към изкуството си, Стефан Лефтеров се ориентира към средата на възникващите по него време клубове по фантастика в страната. Той е един от най-активните градители на това движение, участник във всички основни изложби на движението, основател и председател на варненския клуб по фантастика и прогностика клуб „Андромеда“.

Умира през 1992 г. в гр. Варна.

Творчески път[редактиране]

Независимо трудностите на творческия му път, живописта на Стефан Лефтеров среща приятели и почитатели. През 1969 г. в една от стаите на в. „Народна младеж“ в София е организирана импровизирана изложба. Цялата редакция се радва, че са открили талант и ново явление в изкуството ни - фантастичната живопис. В началото на 70-те години с изкуството и търсенията му се запознава художникът Александър Денков, изявен илюстратор на фантастична литература, който му предлага да работят съвместно. За съжаление внезапната и ранна смърт на Денков прекратява тези планове.

Автор е на повече от 400 картини. Немалко от тях се намират в частни колекции в Англия, Германия и Белгия. Картини на Стефан Лефтеров са били изложени в ЕХРО`70 в Осака (Япония) и на третия Еврокон в Познан, Полша. Има 6 самостоятелни изложби. Самият той счита за най-добри самостоятелните си изложби от 1970 г., 1972 г. и 1978 г. в гр. Варна.

Във варненския планетариум (намиращ се в Морската градина) се намира постоянна експозиция на творби от Стефан Лефтеров. Организирани са тематични вечери със спомени за него и неговата дейност под егидата на директора на планетариума, Иван Иванов. Негови картини има и в астрономическата обсерватория в Кърджали.

През 2010 г. по случай 65 годишнината от неговото раждане колегите му от Техническия университет - Варна правят голяма възпоменателна изложба в залите на университета, съпроводена с издаване на СД диск с неговото творчество и спомени за художника математик.

Награди[редактиране]

Лефтеров е нашият художник фантаст с най-много отличия.

Есета и разказ[редактиране]

Магическата схема от Елон - фантастичен разказ

Любопитно[редактиране]

Външни връзки[редактиране]

Olga Larionova & Lefterov.jpg

Олга Ларионова гостува на Стефан Лефтеров