Любен Дилов

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Любен Дилов
Писател
Luben Dilov.jpg
Любен Дилов Иванов

Биографични данни:
Роден на: 25 декември 1927 г.
Роден в: Червен бряг, Област Плевен
Починал на: 10 юни 2008 г.
Починал в: София
Починал от: Паркинсонова болест

Писател:
Жанр(ове): научна фантастика
Основна творба: Пътят на Икар

Любен Дилов e един от най-известните български писатели на научна фантастика.

Биография[редактиране]

Роден е на 25 декември 1927 г. в гр. Червен бряг, България.

Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над 30 езика (вкл. в САЩ и Япония) в общ тираж над 1, 1 млн.

Създател е на наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

През последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Слави Трифонов цитира думите му: „И да се гордея, и да не се гордея, че съм българин, все съм си българин, така че по-добре да се гордея.“

Стил и особености[редактиране]

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952).

Първият му роман, Атомният човек, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин. Следващите му произведения стават все по-зрели. В Тежестта на скафандъра не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото. В Парадоксът на огледалото под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В Пътят на Икар на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В Двойната звезда основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди[редактиране]

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

Разкази[редактиране]

Временен раздел (фантастика или не?)[редактиране]

  • Разказите са от сб.„Жажда в неделя“ (1987)
    • Лотарийният билет
    • Очерк за себе си
    • Чуждият човек

Нефантастика[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

  • 1953 г. - „Гълъби над Берлин“ - повест за деца, плод на впечатленията му от Германия, където (заедно със семейството си) прекарва Втората световна война.

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Публикации в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]
Статии[редактиране]

На руски език[редактиране]

На немски език[редактиране]

  • 1978 г. - В сб. Kontaktversuche. Eine Anthologie bulgarischer phantastischer Erzählungen
  • 1981 г. - „Nicht Rauchen! Gürtel Anlegen!“ (Не пушете! Застегните колaните!)Превод: Lotte Markowa, 1981: В литературно приложение към списанието «Bulgarischer Horizont», Nr. 45, София
  • 1981 г. - „Der Doppelstern. Phantastische Erzählungen“. [Двойната звезда. Фантастични разкази]. Съст.: Erik Simon; превод: Egon Hartmann
    • Der Lagrangesche Punkt (Точката на Лагранж)
    • Unser Beweis für die fliegenden Untertassen (Наше доказателство за летящите чинии)
    • Die schöne Helena (Хубавата Елена)
    • Den Adler füttern (Да нахраниш орела)
    • Der Doppelstern (Двойната звезда)
  • 1987 г. - „Der Doppelstern“. Das Neue Berlin, Berlin [изд. 2] Преиздание:
  • 1982 г. - „Neujahrstragödie“. (Новогодишна трагедия) Превод: Beatrix Iskrowa, 1982: В списанието «Bulgarien heute», Nr. 12/1982, София
  • 1984 г. - „Die Last des Skaphanders“. Science Fiction Roman. (Тежестта на скафандъра.) [НФ роман] [Ljuben Dilov] Превод: Egon Hartmann, 1984: Wilhelm Heyne Verlag, München
  • 1985 г. - „Der Lagrangesche Punkt“. (Точката на Лагранж) 1985: В списанието «Bulgarien heute», Nr. 453, София
  • 1985 г. - „Die schöne Helena“. (Хубавата Елена) Превод: Egon Hartmann, 1986: В антологията «Entropie», съст.: Wolfgang Jeschke. Wilhelm Heyne Verlag, München. [Автор указан в написании «Ljuben Dilov».]
  • 1989 г. - В сб. Kontakte mit dem Unbekannten. Neue phantastische Erzählungen aus Bulgarien. [Kонтакти с непознатото. Нови фантастични разкази от България]
  • 1991 г. - „Vorwärts, Menschheit!“ (Напред, човечество), Превод (от английски): Ingo Dierkschnieder, 1991: В антологията «Der große Heyne World SF Omnibus», съст.: Brian W. Aldiss & Sam J. Lundwall. Wilhelm Heyne Verlag, München. [Авторът е написан като «Ljuben Dilov».]

Нефантастика[редактиране]

  • 1953 г. - „Гълъби над Берлин“ - повест, дебютна книга.
  • 1960 г. - „В един пролетен ден“ - сборник
  • 1961 г. - „Коко и Кики“ - приказка
  • 1963 г. - „Кладенецът на таласъмите“ - роман
  • 1963 г. - „Вълшебната гривна“ - приказка
  • 1964 г. - „Помня тази пролет“ - роман
  • 1967 г. - „Пътят на верността“ - сборник док. разказ
  • 1968 г. - „Тръстиките“
  • 1975 г. - „Весело и тъжно“ - сборник разкази и приказки
  • 1977 г. - „Очерк за себе си“ - сборник
  • 1988 г. - „Записки на фантаста“ - автобиографична книга

На румънски език[редактиране]

Източници[редактиране]

Външни връзки[редактиране]