Дамата с рентгеновите очи (Издателство Захарий Стоянов, 2009)
От БГ-Фантастика
Дамата с рентгеновите очи | |
сборник — сатирична фантастика | |
автор: | Светослав Минков |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 2009 г. |
Издателство: | „Захарий Стоянов“ |
Формат: | 32/84/108 |
Страници: | 552 |
ISBN: | 978-954-09-0348-4 |
Екип: | |
Съставител: | Иван Гранитски |
Корица: | Петър Добрев |
Художник: | Петър Добрев |
Поредица: | |
Име: | Българска класика |
Сборникът на Светослав Минков „Дамата с рентгеновите очи“ е издание на издателство „Захарий Стоянов“ под съставителството на Иван Гранитски.
Съдържание
- „Made in U.S.A.“ – стр. 5
- „Сламеният фелдфебел“ – стр. 13
- „Къщата при последия фенер“ – стр. 24
- „Разказ с витамини“ – стр. 32
- „Маймунска младост“ – стр. 38
- „Човекът, който дойде от Америка“ – стр. 51
- „Водородният господин и кислородното момиче“ – стр. 68
- „Лунатин!... Лунатин!... Лунатин!...“ – стр. 79
- „Филантропична история“ – стр. 93
- „Жената в златния ковчег“ – стр. 109
- „Една възможна утопия“ – стр. 118
- „Това се случи в Лампадефория“ – стр. 127
- „Новият Робинзон“ – стр. 136
- „Дамата с рентгеновите очи“ – стр. 143
- „След девет месеца“ – стр. 153
- „Влак“ – стр. 160
- „Магичен разказ за соята“ – стр. 168
- „Алхимия на любовта“ – стр. 177
- „Приключение в рая“ – стр. 237
- „Разказ за една бегония“ – стр. 243
- „Асфалт“ – стр. 250
- „Наследници“ – стр. 268
- „Човекът Бил и котката Кет“ – стр. 282
- „Негърско щастие“ – стр. 295
- „Червените покойници“ – стр. 307
- „Приказка за лъжата“ – стр. 320
- „Орден“ – стр. 324
- „Генералски шинел“ – стр. 355
- „Човекът с опашка“ – стр. 365
- „Съвсем странна история“ – стр. 398
- „Чудният смях в Рамония“ – стр. 408
- „Джуджето Тинтирин“ – стр. 422
- „Паноптикум „Лайхенвалд““ – стр. 428
- „В сивото всекидневие“ – стр. 449
Думи за Светослав Минков:
- „Редове от биографията“ – Милен Куманов – стр. 465
- „Сатирикът и неговият двойник“ – Симеон Султанов – стр. 468
- „Светослав Минков“ – Панталей Зарев – стр. 475
- „Светослав Минков като фантаст“ – Огнян Сапарев – стр. 523