Редактиране на „Александър Денков“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | + | | име = Александър Денков | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = Денков, Александър | |
− | + | | описание = | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = 200 | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | наставка = | |
− | + | | роден-ден = 15 | |
− | + | | роден-месец = септември | |
− | + | | роден-година = 1925 | |
− | + | | роден-град = Прага | |
− | + | | роден-регион = | |
− | + | | роден-държава = Чехия | |
− | + | | починал-ден = 31 | |
− | + | | починал-месец = март | |
− | + | | починал-година = 1972 | |
− | + | | починал-град = София | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
− | + | | националност = | |
− | + | | още-данни = {{Инфокутия вложка художник | |
− | + | | творил-начало = | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = | |
− | + | | жанр = [[научна фантастика]], [[фентъзи]] | |
− | + | | теми = | |
− | + | | стил = | |
− | + | | област = илюстрация | |
− | + | | основна-творба = | |
− | + | | други-професии = | |
− | |||
− | | | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
+ | | уебсайт = | ||
+ | | бележки = | ||
}} | }} | ||
− | '''Александър Гаврилов Денков''' е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с | + | '''Александър Гаврилов Денков''' е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основно роля за развитието на научно-фантастичната илюстрация в България. |
== Биография == | == Биография == | ||
− | Роден е на [[15 септември]] [[1925 г.]] в Прага, Чехия. | + | Роден е на [[15 септември]] [[1925 г.]] в Прага, Чехия. |
− | Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини ''„Храбрият ескимос“'' и ''„Бан Янука“'' за [[Вестник Чуден свят|в. „Чуден свят“]] (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни [[1940 г.]]). Любовта към приключенията, новото, неизвестното | + | Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини ''„Храбрият ескимос“'' и ''„Бан Янука“'' за [[Вестник Чуден свят|в. „Чуден свят“]] (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни [[1940 г.]]). Любовта към приключенията, новото, неизвестното, се характеризира и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през [[1934 г.]] проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация. |
− | {{От-до|1943|1946}} следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през [[1945 г.]], създава първия български анимационен филм - ''„Малкият крадец“''. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков. | + | {{От-до|1943|1946}} следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през [[1945 г.]], създава първия български анимационен филм - ''„Малкият крадец“''. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков, последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков. |
След [[1950 г.]] Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен. | След [[1950 г.]] Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен. | ||
− | През [[1957 г.]] е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През [[1958 г.]] е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“. | + | През [[1957 г.]] е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През [[1958 г.]] е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“. |
− | След [[1960 г.]], в период на постепенно разкрепостяване | + | След [[1960 г.]], в период на постепенно разкрепостяване творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научно-фантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|„Приключения и научна фантастика“]], „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава [[Списание Космос|списание „Космос“]], на списанията [[Списание Наша родина|„Наша родина“]] и „Дружба“, [[Списание Наука и техника за младежта|„Наука и техника за младежта“]] и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми. |
− | Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас | + | Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас на подводната археология, заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Антон Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода, съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“- осъществен през [[1968 г.|1968]]-[[1970 г.]] Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“ |
− | В периода [[1964 г.|1964]]-[[1966 г.]] е назначен за художник в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. През [[1967 г.]] е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „[[Бягаща по вълните]]“ и „Петимата от Моби Дик“. | + | В периода [[1964 г.|1964]]-[[1966 г.]] е назначен за художник в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. През [[1967 г.]] е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „[[Бягаща по вълните]]“ и „Петимата от Моби Дик“. |
− | През [[1968 г.]] е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и | + | През [[1968 г.]] е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и отвърждаване неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – Георги Марков споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „[[Победителите на Аякс]]“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си като коригира рисунката. |
− | Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира | + | Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти, в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – той именно предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство “Народна младеж” да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления. |
− | В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др. | + | В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др. |
− | Още през [[1964 г.]] Александър Денков споделя на страниците на сп. | + | Още през [[1964 г.]] Александър Денков споделя на страниците на сп. "Изкуство" (кн. 1, с. 22-25): ''„... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“'' Като експериментатор и художник на дръзки решения, го възприема критиката. |
− | През [[1968 г.]] завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир. | + | През [[1968 г.]] завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир. |
− | В периода [[1970 г.|1970]]-[[1972 г.]] Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас. | + | В периода [[1970 г.|1970]]-[[1972 г.]] Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас. |
− | През [[1972 г.]] е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг | + | През [[1972 г.]] е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 72. |
− | Умира в София на [[31 март]] [[1972 г.]] Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг | + | Умира в София на [[31 март]] [[1972 г.]] Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг 77. |
− | По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи. | + | По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи. |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците [[Стефан Лефтеров]], с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение) | + | Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците [[Стефан Лефтеров]], с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение) и [[Пламен Аврамов]], с когото са в роднинска връзка. Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас. |
− | Александър Денков е илюстратор на редица произведения на | + | Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научно-фантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат. По известни от тях са: |
− | + | 1955 година | |
− | + | Камен Калчев. Всемогъщият човек. София, Български писател. 104 стр. | |
− | + | 1956 година | |
− | + | Божидар Божилов. С ракетата LZ на Луната. София, Български писател, 1956. 128 стр. | |
− | + | 1959 година | |
− | + | Георги Марков. Победителите на Аякс. София, Нар. младеж, 1959. 136 стр. | |
− | + | 1960 година | |
− | + | Николай Антонов. Чудното пътешествие. София, Бълг. художник, 1960. 16 стр. | |
− | + | 1963 година | |
− | + | Александър Беляев. Владетелят на света. София, Нар. култура, 1969. 364 стр. | |
− | + | Александър Полешчук. Грешката на Алексей Алексеев. София, Нар. младеж, 1963. 168 стр. | |
− | + | 1964 година | |
− | + | Владимир Селянов. Тревога в космоса. София, Нар. култура, 1964. 251 стр. | |
− | + | Волф Дуриан. Робър София, Нар. младеж, 1964. 112 стр. | |
− | + | Карлос Раш. Синята планета. София, Нар. култура, 1964. 232 стр. | |
− | + | Хърбърт Уелс. Война на световете. София, Нар. култура, 1964. 203 стр. | |
− | + | Хърбърт Уелс. Невидимият. София, Нар. култура, 1964. 182 стр. | |
− | + | 1965 година | |
− | + | Александър Беляев. Продавач на въздух. Мъртвешката глава. София, Нар. култура, 1965.212 стр. | |
− | + | Ален Бомбар. Доброволен корабокрушенец. Варна, Държавно издателство, 1965. 284 стр. | |
− | + | Атанас Славов. Факторът Х. София, Нар. младеж, 1965. 192 стр. | |
− | + | Бенг Даниелсон. Големият риск. Варна, Държ. издателство, 1965. 208 стр. | |
− | + | Джон Колдуел. Отчаяно пътешествие. Варна, Държ. издателство, 1965. 264 стр. | |
− | + | Георги Мартинов. Калисто. София, Нар. култура, 1966. 233 стр. | |
− | + | 1966 година | |
− | + | Рей Бредбъри. 451 градуса по Фаренхайт. София, Нар. култура, 1966. 160 стр. | |
− | + | Ърнест Колдуел. Джени, жена по природа. Варна, Държ. издателство, 1966. 156 стр. | |
− | + | 1967 година | |
− | + | Николай Мизийски. Аз на Марс. Варна, Държ. издателство, 1967. 156 стр. | |
− | + | 1968 година | |
− | + | Гордън Диксън. Тайна под морето. Варна, Държ. издателство, 1968. 112 стр. | |
− | + | Здравко Петров и Цветан Стоянов Мъдростта на древните митове. София, Нар. младеж, 1968. 192 стр. | |
− | + | Росен Василев. Екипажът на лунния кораб. София, Бълг. писател, 1968. 60 стр. | |
− | + | 1969 година | |
− | + | Петър Бобев. Симба. Варна, Държ. издателство, 1969. 176 стр. | |
− | + | 1970 година | |
− | + | Джеймс Оливър Къруд. Долината на мълчаливите. Гризли. София, Нар. култура, 1970. 136 стр. | |
− | + | 1971 година | |
− | + | Алфред Шклярски. Томек при изворите на Амазонка. София, Нар. култура, 1971. 280 стр. | |
− | + | Марчело Арджили. Атомино. София, Бълг. писател, 1971. 156 стр. | |
− | + | Семьон Каратов. Земя на мамути. Каменният исполин. София, Нар. култура, 1971. 264 стр. | |
− | |||
− | [[Категория:Художници|Денков, Александър]] | + | [[Категория: Личности по имена - Д]] |
+ | [[Категория: Художници|Денков, Александър]] |