Редактиране на „Александър Денков“

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
 | име = Александър Денков
 | име-оригинал =
 | име-категории = Денков, Александър
 | ник = 
 | описание = 
 | портрет = 
 | px = 200
 | портрет-текст = 
 | пол = м
 | професия = 
 | националност = 
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 | адрес = 
 | е-майл = 
 | уебсайт = 
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 | роден-ден = 15
 | роден-месец = септември
 | роден-година = 1925
 | роден-град = Прага
 | роден-регион = 
 | роден-държава = Чехия
 | починал-ден = 31
 | починал-месец = март
 | починал-година = 1972
 | починал-град = София
 | починал-регион = 
 | починал-държава = 
 | починал-от = 
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка художник
 | творил-начало = 
 | творил-край = 
 | псевдоним = 
 | жанр = научна фантастика, фентъзи
 | теми = 
 | стил = 
 | област = илюстрация
 | основна-творба = 
 | други-професии = 
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 | бележки = 
}}
}}

'''Александър Гаврилов Денков''' е голям български художник, с ценен принос в развитието на модерното българско изкуство, преди всичко в областта на съвременната илюстрация и кногооформление, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България

== Биография ==

Роден е на [[15 септември]] [[1925 г.]] в Прага, Чехия.

Още през ученическите си години показва завидно майсторство при пресъздаване на човешката фигура и природа, зряло умение да се справя с трудни ракурси и състояния, да борави със стилизации на формите. Подтикван от своя гимназиален преподавател по рисуване Тома Григоров и присъединил се към среда с подобни на неговите интереси, Денков рисува романите в картини ''„Храбрият ескимос“'' и ''„Бан Янука“'' за [[Вестник Чуден свят|в. „Чуден свят“]] (този вестник с главен редактор Никола Котов излиза от юни [[1940 г.]]). Любовта към приключенията, новото, неизвестното е характерна и за ранните години на Александър Денков, когато заедно с Петър Трантеев (един от пионерите на пещерното проучване в България) учредяват скаутска организация „Чегань“ и през [[1934 г.]] проникват в галериите на пещерата Темната дупка. На един от изходите на пещерата, за доказателство за мъчния преход, изчукват в камъка герба на тяхната организация.

{{От-до|1943|1946}} следва живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Борис Митов и проф. Илия Петров (не е намерил за необходимо да завърши висшето си образование). В този си период, през [[1945 г.]], създава първия български анимационен филм - ''„Малкият крадец“''. Сътрудничи с карикатури на в. „Народно земеделско знаме“, които са сатира срещу действията на отечественофронтовското правителство и съветската армия от онзи период у нас. В протоколите на процеса срещу земеделския водач Никола Петков последният е бил призоваван от прокурора да разкрие авторството на карикатурите. „За тези рисунки отговорност поемам аз – няма да кажа името!“ – бил отговорът на Петков.

След [[1950 г.]] Александър Денков започва все по-активно да фигурира между художниците, които се ориентират към областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Сериозни постижения от ранния му период са „Януарско гнездо“ и „Повест за една гора“ от Емилиян Станев, „Атомино“ от Марчело Арджили, „Всемогъщият човек“ от Камен Калчев, „Радост в къщи“ от Илия Волен.

През [[1957 г.]] е художник-сценограф на първата постановка на „Железният светилник“ и „Преспанските камбани“ от Димитър Талев в Театъра на въоръжените сили (днес: Театър на Българската армия). През [[1958 г.]] е художник-постановчик на игралния филм „Законът на морето“ и взема участие като художник при заснемане на филмите „Слънцето и сянката“ и „Звезди“.

След [[1960 г.]], в период на постепенно разкрепостяване на творческите форми и подходи в творческата работа, Александър Денков е сред ярките новатори в областта на илюстрацията. Прилага смели решения в детската илюстрация, създава нов тип „весела книжка“ за деца, илюстрира научнофантастична литература. Оформя поредиците на различни издателства - [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика|„Приключения и научна фантастика“]], „Библиотека за морето“, „Морета, брегове и хора“. Става активен сътрудник на основаното тогава [[Списание Космос|списание „Космос“]], на списанията [[Списание Наша родина|„Наша родина“]] и „Дружба“, [[Списание Наука и техника за младежта|„Наука и техника за младежта“]] и мн. др. Въвежда ново отношение към научната илюстрация, илюстрира учебник по зоология, ръководство по леководолазен спорт и проекти за леководолазни костюми.

Александър Денков е сред пионерите на пещерното проучване и подводния спорт у нас, на подводната археология; заедно с инж. Антон Беджев извършват подводни изследвания за поставяне на сонда и търсене на нефтен шелф в Черно море. Заедно с инж. Беджев осъществяват най-дълбокото дотогава спускане (62 метра) във вода. Съдейства за създаване на първата работилница за леководолазни съоръжения, участва в експедиции и при първия български експеримент с подводна лаболатория и дом „Шелф 1“ - осъществен през [[1968 г.|1968]]-[[1970 г.]] Александър Денков е първият проникнал в кладенците на Мрачното езеро и други водни пространства в пещерата Темната дупка с подсигуряваща го група пещерняци – Петър Трантеев, Таньо Мичев, Стоице Андреев, Христо Делчев. Групата засича фатално забавяне на Денков, но все пак той излиза обратно, с кръв по маската, но емоционално споделящ впечатленията си: „Фантастично!“

В периода [[1964 г.|1964]]-[[1966 г.]] е назначен за художник в [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]]. През [[1967 г.]] е награден с орден „Кирил и Методий“, ІІ степен. Работи като художник-постановчик на филмите „[[Бягаща по вълните]]“ и „Петимата от Моби Дик“.

През [[1968 г.]] е учредена наградата „Борис Ангелушев“ за постижения в областта на илюстрациията и оформлението на книгата. Александър Денков е първият носител на тази най-голяма национална награда в споменатата област. Подобно признание за ролята на художника и мястото му в културата на България е и утвърждаване на неговите естетически принципи за модерен стил, за творчески синтез между текста и словото, постигнато с актуалните средства на времето. Пътят на Денков съвсем не е без трудности – [[Георги Марков]] споменава в своите „Задгранични репортажи“, че когато Денков илюстрира неговия роман „[[Победителите на Аякс]]“ и рисува там една пола над коленете на жената, това предизвиква специално заседание в ЦК на ДКМС, където на художника е дадена възможност да оправдае деянието си, като коригира рисунката.

Фактически обаче графичната естетика и пластика на Денков се явява едно от най-силните явления в модерната българска култура на ХХ век. Художникът се интересува от всичко, което е свързано с текста, изучава и прогнозира форми, копира и развива артефакти от миналото, насища и експериментира с графичните структури и афинитет. Чрез неговите смели експерименти в българската илюстрация навлиза ново мислене и е трасиран път за новаторски подходи. Художникът е смел и в общественото си поведение – именно той предлага също незавършилия Художествена академия Борис Димовски за член на Съюза на българските художници. Не се стеснява в издателство „Народна младеж“ да отхвърля утвърдени, но конюнктюрни художници, а да възлага работа на нетрадиционни, понякога специално издирвани от него явления.

В този период е работел над „Литовски народни приказки“, „Мъдростта на древните митове“ от Здравко Петров и Цветан Стоянов, „Имало едно време“ на Ангел Каралийчев и др.

Още през [[1964 г.]] Александър Денков споделя на страниците на сп. „Изкуство“ (кн. 1, с. 22-25): ''„... продължителното служене с думите ни е отдалечило от самата действителност и затова ние постоянно търсим средства, чрез които да си припомним действителността, а не да изкривяваме нашите отношения към нея. И така, смисълът на илюстрацията е в подкрепа на словото - да получим информация за формата и емоционален коментар, които обобщават тенденциите в действията и състоянията, определени от самото слово.“'' Като експериментатор и художник на дръзки решения го възприема критиката.

През [[1968 г.]] завършва илюстрациите си към „Илиада“ на Омир.

В периода [[1970 г.|1970]]-[[1972 г.]] Александър Денков осъществява серии проекти за пощенски марки, разширява творческата си област с работа в монументално-декоративното оформление: фасадата на Художествената галерия в Разград, Аерогара Варна, обществени сгради в Сливен, Кубрат, Каблешково, Бургас.

През [[1972 г.]] е награден за участието си в Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '72.

Умира в София на [[31 март]] [[1972 г.]] Посмъртно е удостоен със званието „Заслужил художник“ през май същата година. Пет години по-късно е удостоен посмъртно със златен медал на Международната изложба за изкуство на книгата Лайпциг '77.

По идея на приятеля му Петър Трантеев и журналиста Ясен Антов пред входа на пещерата Темната дупка е поставена паметна плоча в памет на Александър Денков. За тази цел те поставят в Съюза на българските художници кутия за събиране на средства и когато за няколко месеца чрез нея постъпват едва 15–тина лева, заплащат разноските сами и с други пещерняци и активни туристи.

== Приноси към фантастиката ==

Александър Денков е имал лични контакти с членове на Клубовете по фантастика у нас – това са художниците [[Стефан Лефтеров]], с когото е предвиждал да илюстрира книга (за жалост ранната смърт на Денков осуетява това му намерение), и [[Пламен Аврамов]], с когото са в роднинска връзка. Стилът му оказва голямо влияние върху развитието на рисуваната фантастика у нас.

Александър Денков е илюстратор на редица произведения на научнофантастичната и приключенската литература, отпечатани в отделни издания и в периодичния печат. По-известни от тях са:

* [[1955 г.]]
** Камен Калчев. ''„Всемогъщият човек“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]]. 104 стр.
* [[1956 г.]]
** [[Божидар Божилов]]. ''„[[С ракетата LZ на Луната (Издателство Български писател, 1956)|С ракетата LZ на Луната]]“''. София, Български писател, 1956.128 стр.
* [[1959 г.]]
** [[Георги Марков]]. ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Народна младеж, 1959)|Победителите на Аякс]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1959.136 стр.
* [[1960 г.]]
** Николай Антонов. ''„Чудното пътешествие“''. София, Бълг. художник, 1960.16 стр.
* [[1963 г.]]
** Александър Беляев. ''„Владетелят на света“''. София, Нар. култура, 1969.364 стр.
** Александър Полешчук. ''„Грешката на Алексей Алексеев“''. София, Нар. младеж, 1963.168 стр.
* [[1964 г.]]
** Владимир Селянов. ''„Тревога в космоса“''. София, Нар. култура, 1964.251 стр.
** Волф Дуриан. ''„Робър“''. София, Нар. младеж, 1964.112 стр.
** Карлос Раш. ''„Синята планета“''. София, Нар. култура, 1964.232 стр.
** Хърбърт Уелс. ''„Война на световете“''. София, Нар. култура, 1964.203 стр.
** Хърбърт Уелс. ''„Невидимият“''. София, Нар. култура, 1964.182 стр.
* [[1965 г.]]
** Александър Беляев. ''„Продавач на въздух. Мъртвешка глава“''. София, Нар. култура, 1965.212 стр.
** Ален Бомбар. ''„Доброволен корабокрушенец“''. Варна, Държавно издателство, 1965.284 стр.
** [[Атанас Василев Славов|Атанас Славов]]. ''„[[Факторът Х (Издателство Народна младеж, 1965)|Факторът Х]]“''. София, [[Издателство Народна младеж|Народна младеж]], 1965.192 стр.
** Бенгт Даниелсон. ''„Големият риск“''. Варна, Държ. издателство, 1965.208 стр.
** Джон Колдуел. ''„Отчаяно пътешествие“''. Варна, Държ. издателство, 1965.264 стр.
** Георги Мартинов. ''„Калисто“''. София, Нар. култура, 1966.233 стр.
* [[1966 г.]]
** Рей Бредбъри. ''„451 градуса по Фаренхайт“''. София, Нар. култура, 1966.160 стр.
** Ърнест Колдуел. ''„Джени, жена по природа“''. Варна, Държ. издателство, 1966.156 стр.
* [[1967 г.]]
** Николай Мизийски. ''„Аз на Марс“''. Варна, Държ. издателство, 1967.156 стр.
* [[1968 г.]]
** Гордън Диксън. ''„Тайна под морето“''. Варна, Държ. издателство, 1968.112 стр.
** [[Здравко Петров]] и [[Цветан Стоянов]]. ''„Мъдростта на древните митове“''. София, Нар. младеж, 1968.192 стр.
** [[Росен Василев]]. ''„[[Екипажът на лунния кораб (Издателство Български писател, 1956)|Екипажът на лунния кораб]]“''. София, [[Издателство Български писател|Български писател]], 1968.60 стр.
* [[1969 г.]]
** [[Петър Бобев]]. ''„Симба“''. Варна, Държ. издателство, 1969.176 стр.
* [[1970 г.]]
** Джеймс Оливър Кърууд. ''„Долината на мълчаливите. Гризли“''. София, Нар. култура, 1970.136 стр.
* [[1971 г.]]
** Алфред Шклярски. ''„Томек при изворите на Амазонка“''. София, Нар. култура, 1971.280 стр.
** Марчело Арджили. ''„Атомино“''. София, Бълг. писател, 1971.156 стр.
** Семьон Каратов. ''„Земя на мамути. Каменният исполин“''. София, Нар. култура, 1971.264 стр.

Сред илюстрациите му в периодичния печат могат да се посочат тези към разказа „''Не единствено съществуващите“'' ([[Списание Космос|сп. „Космос“]], [[Списание Космос/1962/4 бр.|бр. 4, 1962 г.]]).

[[Категория:Художници|Денков, Александър]]