Разлика между версии на „Валентин Тодоров“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м
(Биография)
Ред 58: Ред 58:
  
 
От 1992 г. заминава за САЩ, Флорида, гр. Тампа, където учи кинорежисура, а впоследствие живее и работи. Негови късометражни филми са получавали награди в независими кинофестивали в САЩ. Не прекъсва връзките си с клуб „Иван Ефремов“ и е публикувал есе [http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=3&mesec=5&godina=2004 „В клуба намерих себе си“] за голямата роля, която клубът е изиграл в неговия живот.
 
От 1992 г. заминава за САЩ, Флорида, гр. Тампа, където учи кинорежисура, а впоследствие живее и работи. Негови късометражни филми са получавали награди в независими кинофестивали в САЩ. Не прекъсва връзките си с клуб „Иван Ефремов“ и е публикувал есе [http://sf-sofia.com/sf/fenternet.php?menu=3&mesec=5&godina=2004 „В клуба намерих себе си“] за голямата роля, която клубът е изиграл в неговия живот.
 +
 +
След 20 години емиграция в САЩ се завръща в България и заснема пълнометражния игрално-документален филм [[България, тази вечна ерес]]. В него участвуват [[Атанас П. Славов]], [[Юрий Илков]], [[Николай Теллалов]] и [[Тодор Ялъмов]], а сюжетът засяга някои социални-философски възгледи на ранния [[Клуб Иван Ефремов]].
  
 
== Награди и признания ==
 
== Награди и признания ==

Версия от 13:15, 27 декември 2014

Валентин Тодоров
писател
Val.jpg

Биографични данни:
Роден на: 1963 г.
Роден в: София

Писател:
Творчески период: 1989 г. -
Псевдоним(и): Вал Тодоров
Жанр(ове): научна фантастика, магически реализъм

Валентин Тодоров (Вал Тодоров) е писател, поет и кинорежисьор.

Биография

Роден е в София през 1963 г. Завършил е физика в Софийския университет.

Като автор на текстове на песни работи с няколко български рок групи (с „Дървото“ печели І награда на фестивала „Рок под звездите“).

Дебютира с разказа Пътуване към Акад през 1989 г., отличен с ІІ награда в конкурс на сп. „ФЕП“. Той е фрагмент от по-късно публикуваната Иркала - страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.).

От 1992 г. заминава за САЩ, Флорида, гр. Тампа, където учи кинорежисура, а впоследствие живее и работи. Негови късометражни филми са получавали награди в независими кинофестивали в САЩ. Не прекъсва връзките си с клуб „Иван Ефремов“ и е публикувал есе „В клуба намерих себе си“ за голямата роля, която клубът е изиграл в неговия живот.

След 20 години емиграция в САЩ се завръща в България и заснема пълнометражния игрално-документален филм България, тази вечна ерес. В него участвуват Атанас П. Славов, Юрий Илков, Николай Теллалов и Тодор Ялъмов, а сюжетът засяга някои социални-философски възгледи на ранния Клуб Иван Ефремов.

Награди и признания

Произведения

Фантастика

Повести и новели

Разкази

Поеми

Публикации

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания
Публикации в периодика

Публицистика

На руски език

Участие в съвместни издания
  • 1990 г. - Модели-3
    • „Иркала, страна мертвых“ (фрагмент)
    • „Это нечто, улетевшее с птицами“