Разлика между версии на „Вълшебни приказки от средновековна София (Издателство Захарий Стоянов, 2017)“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
(Не са показани 2 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия книга
 
{{Инфокутия книга
 
| име = Вълшебни приказки от средновековна София
 
| име = Вълшебни приказки от средновековна София
| жанр = преказна фантастика
+
| жанр = приказна фантастика
 
| произведение = сборник
 
| произведение = сборник
 
| автор = Владимир Свинтила
 
| автор = Владимир Свинтила
Ред 40: Ред 40:
 
'''''„Вълшебни приказки от средновековна София“''''' e сборник с приказки от [[Владимир Свинтила]]
 
'''''„Вълшебни приказки от средновековна София“''''' e сборник с приказки от [[Владимир Свинтила]]
  
 +
== От автора ==
  
 +
Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и хомилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука.
  
== От автора: ==
+
Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините.
 
 
 
 
Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и омилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука.  
 
  
Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините.
+
[[Категория: Издания - Издателство Захарий Стоянов]]

Текуща версия към 00:21, 30 октомври 2018

Вълшебни приказки от средновековна София
Произведение: сборник
приказна фантастика
автор: Владимир Свинтила

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  2017 г.
Издателство: Издателство Захарий Стоянов
Страници: 110
ISBN: 9789540910598

„Вълшебни приказки от средновековна София“ e сборник с приказки от Владимир Свинтила

От автора[редактиране]

Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля" и „Александрията“, както и хомилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука.

Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините.