Редактиране на „Георги Райчев“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | + | | име = Георги Райчев | |
− | + | | име-оригинал = | |
− | + | | име-категории = Райчев, Георги | |
− | + | | ник = | |
− | + | | описание = | |
− | + | | портрет = | |
− | + | | px = | |
− | + | | портрет-текст = | |
− | + | | още-следпортрет = | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист | |
− | + | | националност = | |
}} | }} | ||
− | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | + | | адрес = | |
− | + | | е-майл = | |
− | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
− | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | + | | роден-ден = 7 | |
− | + | | роден-месец = декември | |
− | + | | роден-година = 1882 | |
− | + | | роден-град = с. Землен | |
− | + | | роден-регион = Област Стара Загора | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 18 | |
− | + | | починал-месец = февруари | |
− | + | | починал-година = 1947 | |
− | + | | починал-град = София | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
− | | дейности = {{Инфокутия вложка писател | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
− | + | | творил-начало = 1907 | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила | |
− | + | | жанр = приказки, диаболична фантастика, легенди в стихове | |
− | + | | теми = | |
− | + | | основна-творба = | |
− | |||
− | |||
− | |||
}} | }} | ||
− | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
Ред 53: | Ред 50: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
− | Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар | + | Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско. |
− | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в | + | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение. |
− | Първите му произведения датират от около [[1907 г.]] и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като '' | + | Първите му произведения датират от около [[1907 г.]], и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''"Голем"'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... |
Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''„Любов в полето“'', през [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“'', през [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“'', а през [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''. От това време са също повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''„Песен на гората“'' ([[1928 г.]]), ''„Еленово царство“'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''„Божи дарове“'' ([[1930 г.]]). | Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''„Любов в полето“'', през [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“'', през [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“'', а през [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''. От това време са също повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''„Песен на гората“'' ([[1928 г.]]), ''„Еленово царство“'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''„Божи дарове“'' ([[1930 г.]]). | ||
Ред 63: | Ред 60: | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
− | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост. | + | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост. |
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
− | Още в ''„Царица Неранза“'' и ''„Греховна повест“'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''„De Profundis“'' (от лат.: ''„Из дълбините“'' - ''разбирай „адови“'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката. | + | Още в ''„Царица Неранза“'' и ''„Греховна повест“'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''„De Profundis“'' (от лат.: ''„Из дълбините“'' - ''разбирай „адови“'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката. |
− | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]'' (''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'', ''„[[Безумие]]“'', ''„[[Съновидения]]“'', ''„[[Лина]]“'', ''„[[Грях]]“'', ''„[[Карнавал]]“'', ''„[[Незнайният]]“''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. | + | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]'' (''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'', ''„[[Безумие]]“'', ''„[[Съновидения]]“'', ''„[[Лина]]“'', ''„[[Грях]]“'', ''„[[Карнавал]]“'', ''„[[Незнайният]]“''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. |
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | ||
Ред 77: | Ред 74: | ||
== Любопитни факти == | == Любопитни факти == | ||
− | Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе | + | Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе едва не е умрял и е бил излекуван по чудо. |
− | Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия | + | Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
Ред 85: | Ред 82: | ||
=== Фантастика === | === Фантастика === | ||
− | Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм. | + | Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм. |
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
Ред 95: | Ред 92: | ||
* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' | * [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' | ||
− | * [[1923 г.]] - ''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'' | + | * [[1923 г.]] - ''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'' |
* [[1923 г.]] - ''„[[Безумие]]“'' | * [[1923 г.]] - ''„[[Безумие]]“'' | ||
* [[1923 г.]] - ''„[[Съновидения]]“'' | * [[1923 г.]] - ''„[[Съновидения]]“'' | ||
Ред 116: | Ред 113: | ||
* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' (легенда в стихове) | * [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' (легенда в стихове) | ||
− | == | + | == Издания == |
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
=== На български език === | === На български език === | ||
Ред 137: | Ред 130: | ||
** „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“ | ** „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“ | ||
** „[[Карнавал]]“ | ** „[[Карнавал]]“ | ||
− | * [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“'' | + | * [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“'' |
− | * [[1928 г.]] - ''„Песен за гората“'' | + | * [[1928 г.]] - ''„Песен за гората“'' |
− | * [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' | + | * [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' |
* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“'' | * [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“'' | ||
− | * [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“'' | + | * [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“'' |
* [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки) | * [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки) | ||
* [[1942 г.]] - ''„Златният ключ“'' | * [[1942 г.]] - ''„Златният ключ“'' | ||
Ред 154: | Ред 147: | ||
===== Публикации в периодика ===== | ===== Публикации в периодика ===== | ||
− | * [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' (разказ) в [[Списание Демократичен преглед|сп. „Демократичен преглед“]], кн. 1/1922 г. | + | * [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' (разказ) в [[Списание Демократичен преглед|сп. „Демократичен преглед“]], кн.1/1922 г. |
== Източници == | == Източници == | ||
* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., [[1986 г.]], т. 5 | * ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., [[1986 г.]], т. 5 | ||
− | * ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли) ''. [[Издателство Отечество|Издателство „Отечество“]], С., [[1978 г.]] | + | * ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли)''. [[Издателство Отечество|Издателство „Отечество“]], С., [[1978 г.]] |
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' [[Издателска къща Хермес|ИК „Хермес“]], Пловдив, [[2004 г.]], т. І | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' [[Издателска къща Хермес|ИК „Хермес“]], Пловдив, [[2004 г.]], т. І | ||
− | + | ||
− | + | [[Категория: Журналисти]] |