Георги Райчев

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Георги Райчев
Професия: писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист

Биографични данни:
Роден на: 7 декември 1882 г.
Роден в: с.  Землен, Област Стара Загора
Починал на: 18 февруари 1947 г.
Починал в: София

Писател:
Творчески период: 1907 г. -
Псевдоним(и): Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
Жанр(ове): приказки, диаболична фантастика, легенди

Георги Михайлов Райчев e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския диаболизъм.

Биография[редактиране]

Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (19061907 г.), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София (19081910 г.) и VІ мъжка прогимназия в София (19101919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.

Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 19231924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като „Голем“ на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза „Любов в полето“, през 1919 г. - „Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“, през 1920 г. - „Царица Неранза“, а през 1923 г. - „Греховна повест“. От това време са също повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев Разкази. Най-известни творби от по-късното му творчество са „Песен на гората“ (1928 г.), „Еленово царство“ - драматична легенда в стихове (1929 г.), „Божи дарове“ (1930 г.).

Приноси към фантастиката[редактиране]

Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.

Стил и особености[редактиране]

Още в „Царица Неранза“ и „Греховна повест“ в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема „De Profundis“ (от лат.: „Из дълбините“ - разбирай „адови“, бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази (Страх, Безумие, Съновидения, Лина, Грях, Карнавал, Незнайният). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.

Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.

Тези проблеми са залегнали и в повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.

Любопитни факти[редактиране]

Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.

Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.

Повести и новели[редактиране]

Разкази[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Повести и новели[редактиране]

  • 1920 г. - „Царица Неранза“
  • 1923 г. - „Греховна повест“
  • 1928 г. - „Песен на гората“
  • 1930 г. - „Божи дарове“

Стихотворения[редактиране]

  • 1929 г. - „Еленово царство“ (легенда в стихове)

Преводи[редактиране]

  • 1926 г. — Бюроуз, Едгар — „Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“ (повест) — неизвестно издателство (Библиотека „Четиво за всички“ №1.)

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]

Източници[редактиране]