Редактиране на „Георги Райчев“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия | Вашият текст | ||
Ред 55: | Ред 55: | ||
Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско. | Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско. | ||
− | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в | + | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение. |
− | Първите му произведения датират от около [[1907 г.]] и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като '' | + | Първите му произведения датират от около [[1907 г.]], и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''"Голем"'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... |
Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''„Любов в полето“'', през [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“'', през [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“'', а през [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''. От това време са също повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''„Песен на гората“'' ([[1928 г.]]), ''„Еленово царство“'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''„Божи дарове“'' ([[1930 г.]]). | Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''„Любов в полето“'', през [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“'', през [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“'', а през [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''. От това време са също повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''„Песен на гората“'' ([[1928 г.]]), ''„Еленово царство“'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''„Божи дарове“'' ([[1930 г.]]). | ||
Ред 77: | Ред 77: | ||
== Любопитни факти == | == Любопитни факти == | ||
− | Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе | + | Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе едва не е умрял и е бил излекуван по чудо. |
− | Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия | + | Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
Ред 143: | Ред 143: | ||
* [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“'' | * [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“'' | ||
* [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки) | * [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки) | ||
− | * [[1942 г.]] - ''„Златният ключ“ | + | * [[1942 г.]] - ''[[„Златният ключ“]] |
===== Участие в съвместни издания ===== | ===== Участие в съвместни издания ===== |