Редактиране на „Георги Райчев“

{{Инфокутия личност
| лични           = {{Инфокутия вложка личност-лични
  | име             = Георги Райчев
  | име-оригинал    = 
  | име-категории   = Райчев, Георги
  | ник             = 
  | описание        = 
  | портрет         = 
  | px              = 
  | портрет-текст   = 
  | още-следпортрет =
  | пол             = м
  | професия        = писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист
  | националност    = 
}}
| координати        = {{Инфокутия вложка личност-координати
  | адрес           = 
  | е-майл          = 
  | уебсайт         = 
}}
| био             = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден       = 7
  | роден-месец     = декември
  | роден-година    = 1882
  | роден-град      = с.&nbsp;Землен
  | роден-регион    = Област Стара Загора
  | роден-държава   = 
  | починал-ден     = 18
  | починал-месец   = февруари
  | починал-година  = 1947
  | починал-град    = София
  | починал-регион  = 
  | починал-държава = 
  | починал-от      = 
}}
| дейности        = {{Инфокутия вложка писател
  | творил-начало   = 1907
  | творил-край     = 
  | псевдоним       = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила
  | жанр            = приказки, диаболична фантастика, легенди
  | теми            = 
  | основна-творба  = 
}}
| бележки         = {{Инфокутия вложка личност-бележки
  | бележки         = 
}}
}}
'''Георги Михайлов Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]].

== Биография ==

Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.

Първите му произведения датират от около [[1907 г.]] и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''„Голем“'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''„Любов в полето“'', през [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“'', през [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“'', а през [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''. От това време са също повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''„Песен на гората“'' ([[1928 г.]]), ''„Еленово царство“'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''„Божи дарове“'' ([[1930 г.]]).

== Приноси към фантастиката ==

Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост. 

== Стил и особености ==

Още в ''„Царица Неранза“'' и ''„Греховна повест“'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''„De Profundis“'' (от лат.: ''„Из дълбините“'' - ''разбирай „адови“'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката. 

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]'' (''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'', ''„[[Безумие]]“'', ''„[[Съновидения]]“'', ''„[[Лина]]“'', ''„[[Грях]]“'', ''„[[Карнавал]]“'', ''„[[Незнайният]]“''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. 

Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността.

Тези проблеми са залегнали и в повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.

== Любопитни факти ==

Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо.

Твърде болнав от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да му бае, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.

== Произведения ==

=== Фантастика ===

Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм. 

==== Повести и новели ====

* [[1922 г.]] - ''„[[Лина]]“''
* [[1923 г.]] - ''„[[Грях]]“''

==== Разкази ====

* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“''
* [[1923 г.]] - ''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'' 
* [[1923 г.]] - ''„[[Безумие]]“''
* [[1923 г.]] - ''„[[Съновидения]]“''
* [[1924 г.]] - ''„[[Lustig]]“''
* [[1923 г.]] - ''„[[Незнайният]]“''

=== Нефантастика ===

==== Романи ====

==== Повести и новели ====

* [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“''
* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''
* [[1928 г.]] - ''„Песен на гората“''
* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''

==== Стихотворения ====

* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' (легенда в стихове)

== Преводи ==

{{Превод|Бюроуз, Едгар|„Безсмъртният човек. Чудноватите приключения на капитан Джон Картер на Марс.“|повест|1926||Библиотека „Четиво за всички“ №1.}}

== Издания ==

=== На български език ===

===== Самостоятелни издания =====

* [[1918 г.]] - ''„Любов в полето“''
* [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“''
* [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“''
* [[1923 г.]] - ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“'' (диаболичен сборник). [[Книгоиздателство Акция|Книгоиздателство „Акция“]], София.
** „[[Незнайният]]“
** „[[Безумие]]“
** „[[Грях]]“
** „[[Съновидения]]“
** „[[Лина]]“
** „[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“
** „[[Карнавал]]“
* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“'' 
* [[1928 г.]] - ''„Песен за гората“'' 
* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' 
* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''
* [[1931 г.]] - ''„Легенда за парите“'' 
* [[1933 г.]] - ''„Ягодова майка“'' (приказки)
* [[1942 г.]] - ''„Златният ключ“''

===== Участие в съвместни издания =====

* [[1983 г.]] - ''„[[Игра на сенките (Издателство Христо Г. Данов, 1983)|Игра на сенките]]“'' - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]
** ''„[[Карнавал]]“''
** ''„[[Незнайният]]“''
** ''„[[Съновидения]]“''

===== Публикации в периодика =====

* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' (разказ) в [[Списание Демократичен преглед|сп. „Демократичен преглед“]], кн.1/1922 г.

== Източници ==

* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., [[1986 г.]], т. 5
* ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли)''. [[Издателство Отечество|Издателство „Отечество“]], С., [[1978 г.]]
* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' [[Издателска къща Хермес|ИК „Хермес“]], Пловдив, [[2004 г.]], т. І

[[Категория: Журналисти]]