Редактиране на „Георги Райчев“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | {{Инфокутия | + | {{Инфокутия писател |
| − | + | | име = Георги Райчев | |
| − | + | | име-оригинал = | |
| − | + | | име-категории = Райчев, Георги | |
| − | + | | описание = | |
| − | + | | портрет = | |
| − | + | | px = | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | наставка = | |
| − | + | | роден-ден = 7 | |
| − | | | + | | роден-месец = декември |
| − | | | + | | роден-година = 1882 |
| − | | | + | | роден-град = Топракхисар (дн. с. Землен, Старозагорско) |
| − | + | | роден-регион = | |
| + | | роден-държава = | ||
| + | | починал-ден = 18 | ||
| + | | починал-месец = февруари | ||
| + | | починал-година = 1947 | ||
| + | | починал-град = София | ||
| + | | починал-регион = | ||
| + | | починал-държава = | ||
| + | | починал-от = | ||
| + | | националност = | ||
| + | | творил-начало = 1918 | ||
| + | | творил-край = | ||
| + | | псевдоним = Г. М. Орлин, Гриша Печорин, Граф Алмавила | ||
| + | | жанр = приказки, диаболични разкази, легенди в стихове | ||
| + | | теми = | ||
| + | | основна-творба = | ||
| + | | други-професии = писар, библиотекар, инспектор, журналист | ||
| + | | уебсайт = | ||
| + | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | + | ||
| − | + | '''Георги Райчев''' e автор произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]]. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | '''Георги | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Георги Райчев е роден на | + | Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в Топракхисар, дн. с. Землен, Старозагорско. Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906 - 1907), а по-късно - като деловодител в ІІІ-та мъжка гимназия в София (1908 - 1910) и VІ мъжка прогимназия в София (1910 - 1919). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение. През 1923 - 1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление "диаболизъм" в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като "Голем" на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее "на максимум" след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза "Любов в полето", през 1919 г. - "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен", през 1920 г. - "Царица Неранза", а през 1923 г. - "Греховна повест". От това време са също повестите "Лина" (1922) и "Грях" (1923). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев "Разкази". Най-известни творби от по-късното му творчество са "Песен на гората" (1928), "Еленово царство" - драматична легенда в стихове (1929), "Божи дарове" (1930). |
| − | |||
| − | Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ( | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През | ||
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| − | + | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно и това как покоряват и впремчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормарност и лудост. | |
| − | Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно | ||
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
| + | Още в "Царица Неранза" и "Греховна повест" в стила Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема "De Profundis" (от лат.: "Из дълбините" - ''разбирай "адови"'' [бел. р.]), желанието да се изследват тъмните страни на психиката. | ||
| − | + | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. "Разкази" ("Страх", "Безумие", "Съновидения", "Лустиг", "Карнавал", "Незнайният"). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. | |
| − | |||
| − | Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от | ||
Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това до къде могат да отведат личността. | ||
| − | Тези проблеми са залегнали и в повестите | + | Тези проблеми са залегнали и в повестите "Лина" (1922) и "Грях" (1923). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература. |
== Любопитни факти == | == Любопитни факти == | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
== Произведения == | == Произведения == | ||
| Ред 85: | Ред 57: | ||
=== Фантастика === | === Фантастика === | ||
| − | Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм. | + | Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм. |
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
| − | * [[1922 г.]] - '' | + | * [[1922 г.]] - ''"[[Лина]]"'' |
| − | * [[1923 г.]] - '' | + | * [[1923 г.]] - ''"[[Грях]]"'' |
==== Разкази ==== | ==== Разкази ==== | ||
| − | * [[ | + | * [[1923 г.]] - диаболичен сборник "[[Разкази]]" |
| − | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Страх]]"'' | |
| − | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Безумие]]"'' | |
| − | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Съновидения]]"'' | |
| − | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Лустиг]]"'' | |
| − | + | : [[1923 г.]] - ''"[[Карнавал]]"'' | |
| + | : [[1923 г.]] - ''"[[Незнайният]]"'' | ||
| + | |||
| + | ==== Публицистика ==== | ||
=== Нефантастика === | === Нефантастика === | ||
| + | |||
| + | ==== Цикли ==== | ||
==== Романи ==== | ==== Романи ==== | ||
| Ред 107: | Ред 84: | ||
==== Повести и новели ==== | ==== Повести и новели ==== | ||
| − | + | ==== Разкази ==== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ==== | + | ==== Публицистика ==== |
| − | + | == Издания == | |
| − | == | + | === На български език === |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | === | + | ==== Фантастика ==== |
===== Самостоятелни издания ===== | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
| − | * [[ | + | * [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
===== Участие в съвместни издания ===== | ===== Участие в съвместни издания ===== | ||
| − | * [[ | + | * [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
===== Публикации в периодика ===== | ===== Публикации в периодика ===== | ||
| − | * [[ | + | * [[???? г.]] - ''"[[издателство статия/име на изданието (година)|име на изданието]]"'' - [[издателство]] |
| + | |||
| + | ==== Нефантастика ==== | ||
| + | |||
| + | * [[1920 г.]] - "Царица Неранза" | ||
| + | * [[1923 г.]] - "Греховна повест" | ||
== Източници == | == Източници == | ||
| − | * ''Енциклопедия | + | * ''Енциклопедия "България".'' Издателство на Българската академия на науките, С., 1986 г., т. 5 |
| − | + | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' ИК "Хермес", Пловдив, 2004 г., т. І | |
| − | * Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' | + | |
| − | + | ||
| − | + | [[Категория: Личности по имена - Р|Георги Райчев]] | |
| + | [[Категория: Писатели на научна фантастика|Райчев, Георги]] | ||
| + | [[Категория: Издатели|име-категории]] | ||
| + | [[Категория: Художници|име-категории]] | ||
| + | [[Категория: Преводачи|име-категории]] | ||
