Редактиране на „Георги Райчев“

{{Инфокутия личност

| име = Георги Райчев

| име-оригинал =  

| име-категории = Райчев, Георги

| описание =  

| портрет =  

| px =  

| портрет-текст =  

  | още-следпортрет =

  | пол = м

  | професия = писател, писар, библиотекар, инспектор, журналист

| националност =  

'''Георги Михайлов Райчев''' e автор на произведения, повлияни от фантастичните приказки, както и на диаболични разкази. Той е един от основните представители на българския [[диаболизъм]].

Георги Райчев е роден на [[7 декември]] [[1882 г.]] в с. Топракхисар (днес Землен), Старозагорско.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора ({{гг|1906|1907}}), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София ({{гг|1908|1910}}) и VІ мъжка прогимназия в София ({{гг|1910|1919}}). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на Народното просвещение.

Първите му произведения датират от около [[1907 г.]] и клонят стилово към [[символизъм|символизма]]. През {{гг|1923|1924}} е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление [[диаболизъм]] в българската литература - [[Светослав Минков]] и [[Владимир Полянов]], все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като ''„Голем“'' на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия...

Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През [[1918 г.]] излиза ''„Любов в полето“'', през [[1919 г.]] - ''„Мъничък свят. Бележник на един разлюбен“'', през [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“'', а през [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''. От това време са също повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). През [[1923 г.]] излиза диаболичният сборник на Георги Райчев ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“''. Най-известни творби от по-късното му творчество са ''„Песен на гората“'' ([[1928 г.]]), ''„Еленово царство“'' - драматична легенда в стихове ([[1929 г.]]), ''„Божи дарове“'' ([[1930 г.]]).

Откриването на непознатия, изненадващия, ужасния човек в себе си. Разкриването на дълбините на психиката и изследване на зараждането на сексуалния и престъпния нагон, понякога едновременно, и това как покоряват и впримчват в тъмните си мрежи мисленето. Двойнствеността както на човешката природа, така и на обитавания от героите свят, живот на границата между реалност и иреалност, нормалност и лудост.

Още в ''„Царица Неранза“'' и ''„Греховна повест“'' в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема ''„De Profundis“'' (от лат.: ''„Из дълбините“'' - ''разбирай „адови“'', бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.

Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от [[1923 г.]] ''[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]'' (''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“'', ''„[[Безумие]]“'', ''„[[Съновидения]]“'', ''„[[Лина]]“'', ''„[[Грях]]“'', ''„[[Карнавал]]“'', ''„[[Незнайният]]“''). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния.

Тези проблеми са залегнали и в повестите ''„[[Лина]]“'' ([[1922 г.]]) и ''„[[Грях]]“'' ([[1923 г.]]). Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в родната ни литература.

Повестите по-долу поставяме условно в този раздел, доколкото в тях има елементи на диаболизъм.

* [[1922 г.]] - ''„[[Лина]]“''

* [[1923 г.]] - ''„[[Грях]]“''

* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“''

* [[1923 г.]] - ''„[[Страх (Георги Райчев)|Страх]]“''

* [[1923 г.]] - ''„[[Безумие]]“''

* [[1923 г.]] - ''„[[Съновидения]]“''

* [[1924 г.]] - ''„[[Lustig]]“''

* [[1923 г.]] - ''„[[Незнайният]]“''

* [[1920 г.]] - ''„Царица Неранза“''

* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''

* [[1928 г.]] - ''„Песен на гората“''

* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''

* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“'' (легенда в стихове)

== Преводи ==

 

== Публикации ==

=== На български език ===

* [[1923 г.]] - ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акция, 1923)|Разкази]]“'' (диаболичен сборник). [[Книгоиздателство Акция|Книгоиздателство „Акция“]], София.

* [[1923 г.]] - ''„Греховна повест“''

* [[1928 г.]] - ''„Песен за гората“''

* [[1929 г.]] - ''„Еленово царство“''

* [[1930 г.]] - ''„Божи дарове“''

* [[1983 г.]] - ''„[[Игра на сенките (Издателство Христо Г. Данов, 1983)|Игра на сенките]]“'' - [[Издателство Христо Г. Данов|издателство „Христо Г. Данов“]]

===== Публикации в периодика =====

* [[1922 г.]] - ''„[[Карнавал]]“'' (разказ) в [[Списание Демократичен преглед|сп. „Демократичен преглед“]], кн. 1/1922 г.

* ''Енциклопедия „България“.'' Издателство на Българската академия на науките, С., [[1986 г.]], т. 5

* ''Български писатели за своето детство и за творчеството си за деца (Анкети, спомени, размисли) ''. [[Издателство Отечество|Издателство „Отечество“]], С., [[1978 г.]]

* Сарандев, Иван. ''Българска литература (1918 - 1945).'' [[Издателска къща Хермес|ИК „Хермес“]], Пловдив, [[2004 г.]], т. І

* [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2009/09/blog-post_15.html „Психиатричната клиника“ на Георги Райчев]

* [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html „Безумие“ на Георги Райчев]