Редактиране на „Грях“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име = Грях | + | | име = Грях |
| − | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена = | + | | други-имена = |
| − | | език = | + | | език = |
| − | | автор = [[Георги Райчев]] | + | | автор = [[Георги Райчев]] |
| − | | издадена-година = 1921 | + | | издадена-година = 1921 |
| − | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр = [[диаболизъм]] | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид = разказ | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл = | + | | цикъл = |
| − | | предходно = | + | | предходно = |
| − | | следващо = | + | | следващо = |
| − | | бележки = | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | ''' | + | „'''Грях'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]]. В по-късни издания авторът го определя като повест. |
== Представяне == | == Представяне == | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | „Грях“ започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ѝ е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ѝ угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят. | + | „Грях“ започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ѝ е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ѝ угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят. |
| − | Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му. | + | Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му. |
Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дико отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля върху него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв. | Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дико отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля върху него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Издания == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
==== Издания в периодика ==== | ==== Издания в периодика ==== | ||
| − | * [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221 | + | * [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221 |
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 46 – 95 | * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 46 – 95 | ||
| + | |||
* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том І | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том І | ||
| + | |||
* [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани повести и разкази (Издателство Български писател, 1982)|Избрани повести и разкази]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]. Том ІІ | * [[1953 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани повести и разкази (Издателство Български писател, 1982)|Избрани повести и разкази]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]. Том ІІ | ||
| + | |||
* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 122 – 168 | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 122 – 168 | ||
