Грях
Грях | |
Автор(и): | Георги Райчев |
---|---|
Първо издание: | 1921 г. |
Жанр(ове): | диаболизъм |
Изкуство: | литература |
Вид: | разказ |
„Грях“ е диаболичен разказ на Георги Райчев. В по-късни издания авторът го определя като повест.
Съдържание
Представяне[редактиране]
Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1921 г. в сп. „Златорог“, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм. По-късно е издаван като повест.
Главният герой, Стан, е син на свещеник. Разказът представя етапите на влюбването му в съпругата на малоумния му брат, поддаването на желанието и трагедията, която се разиграва в семейството след забременяването на Елка. Творбата завършва с братоубийство. Като цяло е най-реалистичната от всички, включени в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм. Нейният заряд обаче е дълбоко психологически. Дотолкова детайлно се предава вътрешната борба в героя, че пред читателя се представя сякаш обсебването му и невъзможността му въпреки всички усилия наволята да се пребори с все по-назряващото сексуално желание към единствената сродна душа, която остава край него. Георги Райчев и тук нищи въпросите на пола и зараждането на престъпните желания. За пореден път произведението му илюстрира дълбокото му неверие в способността на човек да управлява емоциите си по волеви път.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
„Грях“ започва с картина на каруци, напускащи столичния град в един мразовит ден на отиващата си зима. Стан (Станко) и малоумният му брат Дико се връщат от София в родното си село Медово след кошмарен за по-големия и разумен син на поп Варадин ден, в който митрополитът го е развел със съпругата му Христина. Тя го е напуснала демонстративно с по-млад техен колега учител и се е върнала да живее в града, не изпитвайки нито срам, нито вина за постъпката си и явно открила най-накрая щастието, което ѝ е било необходимо. Стан е дълбоко засегнат, мъжкото му самолюбие е разбито. Съпругата му още от началото на брака се е държала с него надменно и е проявила упорит и деспотичен нрав, налагайки се винаги и за всичко. Но пак не е била доволна, колкото и Стан да се е мъчел да ѝ угоди. И накрая го е опозорила пред цялото село, изневерявайки му открито с по-млад техен колега учител. Завръща се с брат си в празната къща, в която разтребват близки – родителите на Станко и Дико са покойници. Най-изненадващо възрастните жени успяват да сгодят и оженят по-малкия брат за едно хубаво момиче сираче – Елка. Тя заживява в дома и всичко светва от чистота, оправя се дворът, сади цветя и градинките скоро се изпъстрят.
Проследява се постепенното сближаване, погледите, които си разменят Елка и Стан, тревогата му да това как тя живее с малоумния му брат, представите му и слухтенето при вратата му и все по-голямото любопитство за техния интимен живот, спомените как в класа тя е била едно от най-умните и хубави деца, как я е защитил веднъж от презрението им за това, че е сираче и бедна, как тя е плакала в скута му.
Сближава ги неговото заболяване – простудява се при нещастен случай, в който пада в ледените води на реката от коня си. Тя е по цял ден до постелята му, накрая при всички усилия от негова страна в един момент те все пак се хвърлят в обятията си и така прелюбодеянието е извършено. От тоя миг Стан е като безумен, а тя е всеотдайна в любовта си. Дико отначало не се досеща, но хората започват да шушукат, той се пропива и другарите в кръчмата го настройват и отварят очите му за това, за което е бил сляп. Елка забременява. В нощта на раждането Стан се издава, защото почти полудява от тревога за родилката и бебето. След дълги мъки за майката на бял свят се появява момченце, но когато Стан влиза да го види, Дико се нахвърля върху него и го смазва със силното си тяло и безумния си пиянски гняв.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Издания в периодика[редактиране]
- 1921 г. – Сп. „Златорог“, година ІІ, кн. 4 и 5, с. 177 – 221
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1923 г. – Георги Райчев. „Разкази“, София, Книгоиздателство „Акация“, с. 46 – 95
- 1940 г. – Георги Райчев. „Избрани съчинения в три тома“. С., Издателство „Хемус“. Том І
- 1953 г. – Георги Райчев. „Избрани повести и разкази“. С., издателство „Български писател“. Том ІІ
- 1982 г. – Георги Райчев. „Избрани творби“. С., издателство „Български писател“, с. 122 – 168