Редактиране на „Двадесет и пет килограма съпричастност“

Научно-фантастичен разказ. Написан през март 2013 г.
 
Сюжет:

5 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...

В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло. Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за "матрицата", в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през "портала" - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А "Отвъд" не е само абстрактно понятие.
@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Инфокутия произведение
+Научно-фантастичен разказ. Написан през март 2013 г.
-| име                   = Двадесет и пет килограма съпричастност
-| име в оригинал        =
-| други-имена           =
-| език                  =
-| автор                 = Евгени Алексиев
-| издадена-година       = 2017
-| издадена-държава      =
-| жанр                  = социална фантастика, антиутопия
-| вид-изкуство          = литература
-| вид                   = разказ
-| цикъл                 =
-| предходно             =
-| следващо              =
-| бележки               =
-}}
-'''„Двадесет и пет килограма съпричастност“''' е научно-фантастичен разказ от писателя [[Евгени Алексиев]]. Написан през март 2013 г.
+Сюжет:
-== Сюжет ==
 процента от хората на земята са привилегировани. Спестени са им неприятностите и страданията. Болестите и проблемите на тези 5 процента привилегировано население се поемат от останалите 95 процента обикновени хора. Правото си на живот те заплащат със своята болка...
-В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло.
+В основата на разказа е съпричастността, възможността да споделиш болката на другия и да му отдадеш съпричастност, да предадеш от собствените сили и да поемеш страданието на другия, когото обичаш (да преодолееш естествените материални бариери, неразбиране и невъзможност за истинска съпричастност, които обусляват нашето биологическо и физическо съществуване) - в контекста на едно несправедливо обществено устройство, при което винаги се възпроизвеждат 5 процента привилегировани елитари, аристархи, админархи и плутократи, а 95 процента - работещи за тях; работниците са задължени да поемат болката и страданието на привилегированите по централизирана електронна система, за да получават правото на кредити за собственото си оцеляване; приемането на болката и страданието са задължителен начин на живот, а страданието се категоризира и разпределя на порции към всеки от работниците-донори; съпричастността и страданието, измервани в килограми, е стандартна разменна монета, дълговете на работниците постоянно нарастват, но винаги остава възможността за тяхното ускорено погасяване чрез активно донорство на различни части от собственото тяло. Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за "матрицата", в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през "портала" - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А "Отвъд" не е само абстрактно понятие.
-Всеобщото наблюдение и тоталният електронен контрол чрез видеокамери, летящи дронове, импланти и подробни електронни досиета, в които се отразява всяко действие и информация за субекта - е основна черта на обществото и инструмент на властта, а обичайната работа, която работниците са задължени да извършват, извън задължителните сеанси за приемане на болка и страдание, целенасочено не се роботизира, за да служи като средство за укрепване на дисциплината сред населението. Същевременно, в разказа се включва идеята на автора за „матрицата“, в която се записва директно (през измерения и вселени) всеки миг от човешкия живот - така че дори когато човекът вече е стар, болен и безпаметен, при неговото преминаване през „портала“ - Отвъд, той се оказва в пълния си блясък - съвкупност от всичко това, което е представлявал и натрупвал през целия си живот - един комплексен пълен образ. А „Отвъд“ не е само абстрактно понятие.
-== Публикации ==
-* [[2018 г.]] - В антологията ''„[[Фантастивал в Европолис (Издателство Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018)|Фантастивал в Европолис]]“''