Елит Николов

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
д-р на филос. науки, Директор на И-т по култура при БАН
Елит Николов
(Елит Николов Иванов)
Elit nikolov.jpg
Професия: културолог
Националност: българин

Координати:
Адрес: София

Биографични данни:
Роден на: 1925 г.

Бeлежки:
любител на фантастиката и футурологията

Елит Николов Иванов, български учен, университетски педагог, журналист и обществен деятел, е роден през 1925 г. Завършва гимназия за класически езици в София през 1945 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1953 г. с първа специалност философия и втора - история. Кандидат на философските науки (1960). Доктор на филсофските науки (1973). Научни звания: „Старши научен сътрудник първа степен” по социология на културата (1978) и университетското звание професор по история на изкуството и културата (1983). Членува в Българската и Международната социолгически асоцации, в Българската и Световната философски асоциации и в Световната асоциация на философите франкофони. Избиран на три пъти за вицепрезидент на Изследователския комитет по социология на културата към МСА. От септември 1951 г. до март 1963 г. е офицер в Бъларската народна армия. До 1969 г. е редактор във в. „Народна култура” и главен редактор в Комитет за радио и телевизия. До 1975 г. ръководи Информационно-социологически център на ЦК на БКП. До 1976 г. е заместник-председател на Комисията за духовни ценности към Държавния съвет на НРБ. От 1976 до 1983 г. е директор на Научноизследователския институт за култура км БАН и Комитета за култура. От 1983 г. е редовен професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Член на СБЖ от 1967 г. От 1978 г. е главен редактор на Списание Проблеми на културата”. Главен редактор на списание „Човек, Еволюция, Космос” от създаването му до неговото спиране през 1983 г. Членувал в БКП от 1945 година до преименуването (разспускането) ѝ. Сред книгите му, известни сред научната общественост, са заглавията:

„Художник, публика, народ”,

„За творчеството в телевизията”,

„Феноменология и естетика”,

„Тайната”,

„Телевизионното общуване”,

„Философия на комуникацията”,

„Телевизионното битие на културата”,

„Синейдетика (Обща теория на комуникацията)”,

„Увод в сравнителното културознание”,

„Културата - опит за описание”,

„Културната идентичност на Европа”,

„Дъщерята на надеждите”,

„Знайно и незнайно”,

Приноси към фантастологията