Редактиране на „Здрач над Ендивал (Издателство Интегра Б. Г., 2001)“

| име = Здрач над Ендивал

| година = 2001

| издателство = „[[Издателство Интегра Б. Г.|Интегра Б. Г.]]“

| формат = 60/84/8

| брой-страници = 288

| тираж = 1000 (?)

| ISBN = 954-8794-07-01

| художник-корица = Георги Симеонов

| художник = Владимир Джурджев, Георги Симеонов

| редактор = [[Асен Цветков]]

| предпечат = [[Божидар Грозданов]]

| печат = Печатница ''„Скала“''

| поредица = „[[Ендивал]]“

| следваща = „[[Ендивал: Домът на Хаоса]]“

Самото издание е наречено на едно от трите готови приключения, включени в книгата. Понякога, когато се налага сравняването на този вариант с другите два, името се съкращава на ''„Здрача“'' или се използва съкращението '''ЗНЕ'''.

''„Здрач над Ендивал“'' се посреща със смесени чувства от малцината българи, занимаващи се по онова време с настолни ролеви игри. Често се изтъква, че това е първата подобна игра на български език, но също често се среща и мнението, че може да се желае още доста от качествата на крайният продукт.

Апостол Апостолов публикува на сайта ''Roleplay! '' (единият от двата тогавашни български сайта, които се занимават с темата) ''„Здрач над Ендивал: Критичен преглед“'', в който отправя доста критики към книгата. Като слабости са посочени недостатъчното количество информация за света и расите, липсата на случаен фактор при нанасянето на удари, бавното развиване на персонажи, еднообразието и повтаряемостта на инвентарния списък от стр. 170 - 203, и други.

В ''„Здрач над Ендивал“'' играчите могат да създават герои, принадлежащи на някоя от следните шест разумни раси (в последствие се добавят и още две):

* [[Елфи (Ендивал)|Светли Елфи]] (наричани само ''„Елфи“'' в следващите части на играта)

: : Светлите Елфи в ЗНЕ са близо до стандартният [[фентъзи]] стереотип за тези същества - ''„красиви и благородни“'' (по текста на книгата), близки с природата, вечно млади и неспособни да умрат от старост. Освен политическото деление на три княжества, Светлите Елфи се разделят и на две групи според начина си на живот - на градски и горски Елфи. ЗНЕ включва и къс ''„елфически речник“'', който позволява на играчите да дават на героите си съставни имена с някакво значение (например Гуенбран, ''„Белият гарван“'', се получава от ''„гуен“'' и ''„бран“'').

: : Образът на Горгоните е почерпен от древногръцката митология - вместо коси имат змии, а погледът им може да вкамени всяко създание. Приликата обаче свършва дотук. Горгоните в Ендивал са същества, създадени от богинята на спокойствието Шеа от лед и мрамор. Освен змиите, към необичайният им вид допринасят и ципестите криле на гърба, които им позволяват да планират. Иначе Горгоните са стройни и красиви същества, макар и извънредно... горди. Арогантността и войнолюбието им допринасят за тяхното падение - след над-божествена намеса от страна на Пратеника на Началото (наместник на тукашния Създател), безсмъртието и магическите способности на Горгоните са отнети, а армиите им - почти напълно унищожени. В следствие на това горгонската Империя запада и границите и се свиват до първоначалната територия - остров [[Коланд]] в северозападната част на Ендивал.

: : За разлика от едноименниците си във фолклора и повечето други фентъзи произведения, Върколаците в Ендивал не са хора, станали жертва на проклятие, а раса, преднамерено създадена със способността да се превръщат от една форма в друга. Създадени са ''„от чист пламък“'' и техен покровител е [[Хазерот]], богът на огъня, войната и занаятите. Те са физически най-силната раса на континента, а някога - и магически най-силната, преди да загубят могъществото си в ритуал за създаването на нова раса - [[Бурхи]]те - и да си навлекат божествено проклятие, което им налага да бъдат в човешка форма през деня и задължително да се превръщат във вълци веднъж месечно, при пълнолуние. Проклятието обаче им дава възможността да добиват и трета, страховита междинна форма - т.нар. ''полуформа''.

: : Вероятно най-оригиналната от расите в играта. Създадени са от бога на търговията Веампе като опит да се съчетаят в едно най-добрите черти на всички съществуващи до тогава раси. Резултатът бил красиви, ловки и бързи същества с мелодичен глас, но и с един фатален недостатък - тъй като били създадени в мрак, светлината на Слънцето се оказала гибелна за тях. Загриженият Веампе сътворил за тях гъста гора, която да ги скрие от слънчевите лъчи. Така от необходимостта да живеят във вечен здрач съществата получили името си - Здрачници. Опасността от изгаряне кара Здрачниците да се увиват в плътни дрехи, с маски за лицето и качулки когато напускат горите си. Заради мелодичните си гласове, те са най-добрите търговци на Ендивал, но това се обръща срещу тях - след една егоистична сделка губят своя бог покровител, като част от тях започват да се прекланят пред [[Скитхе]], богинята на смъртта.

: : Тъмните Елфи донякъде си приличат с тъмните елфи дроу от ''Dungeons and Dragons'' - живеят предимно под земята и са войнствени, раздразнителни и непредсказуеми, за разлика от Светлите си събратя. Причината за появата им са продължителните войни на Елфите със Скелетите, които принуждават част от тях да се укриват в пещери и тунели - постепенно косите им потъмняват, кожата побелява, очите им се нагаждат към тъмнината, а нравът им се променя вследствие постоянната заплаха. За разлика от дроу обаче, в Ендивал Тъмните Елфи са в съюз със Светлите и са представени като положителни персонажи, водещи вечна борба за оцеляване срещу безпощадните Скелети.

: : Хората са най-слабата, най-младата и най-малко живеещата раса на Ендивал. В ЗНЕ се дава много малко информация за тях - дори произходът им е описан твърде мъгляво. Ясно е само, че не са коренна раса за континента Ендивал, а са дошли като заселници и завоеватели, дошли по различни времена от различни посоки. В следващите две ревизии на играта историята и значението им получават значително развитие.

'''Забележка: ''' Имената на расите са изписани с главна буква навсякъде в книгата, дори и в единствено число.

** III. 2. Как да вляза в кожата на...? (стр. 123 - 126; допълнителна информация за игровите раси под формата на списъци с въпроси и отговори)

** III. 5. Система на молитвите (стр. 145 - 154; описание на местния Пантеон, йерархията на духовниците, правилата за използване на висши и низши молитви и явлението ''„клетвопрестъпник“'')

** IV. 2. Флора и Фауна (стр. 166 - 170; списъци с къси описания на специфичните за Ендивал растения, животни, и ''„природни духове“'' - магически, разумни и полу-разумни раси)

*** 1. ''„Здрач над Ендивал“''

*** 2. ''„Полъх от Коланд“''

*** 3. ''„Пътят на Арадор“''

* В книгата се промъкват известен брой правописни грешки, като някои от тях дори се размножават - при използването на метода copy-paste се появява групата оръжия ''„баздуган с верига“'' и ''„троен баздуган с верига“''.

* Мащабът на картата на света на стр. 164-165 е отбелязан погрешно като ''„1 см = 7 км“'', което прави размерите на континента [[Ендивал (континент)|Ендивал]] приблизително 220 на 150 километра.

* Апостол Апостолов, ''„Здрач над Ендивал: Критичен Преглед“'', статия на сайта ''Roleplay! '' (отдавна несъществуващ), запазена на 9 април 2001 г. (при нужда може да бъде предоставена за лично ползване на желаещите от [[Потребител:Nightstalker]])

[[Категория:Издания - Издателство Интегра Б. Г.]]