Разлика между версии на „Изложба на Пламен Семков“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: Графикът Пламен Семков прави тази първа своя самостоятелна изложба във изложбената зала на Г...)
 
м (Форматиране и подреждане)
 
(Не са показани 3 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
Графикът Пламен Семков прави тази първа своя самостоятелна изложба във изложбената зала на Градски младежки дом "Лиляна Димитрова" през м. май 1986 г. Това са над 40 големи графики със сложни сюреалистични сюжети в духа на социалната гротеска. Централни теми са абсурдите на човешката глупост и нелепостите на социалното устройство. Изпълнени са в рядката (поради своята трудоемкост) техника на графичния поантилизъм - милиони черни точици нанесени с рапидограф, чието сгъстяване и разреждане формира образите.
+
[[Картинка:Isl_semkov.jpg|рамка|дясно|Три графики на Пламен Семков]]
  
Поражда се аналогията за современа парафраза на "Капричиите" от Гоя.
+
Графикът [[Пламен Семков]] прави тази първа своя самостоятелна изложба в изложбената зала на Градски младежки дом „Лиляна Димитрова“ през м. май [[1986 г.]] Това са над 40 големи графики със сложни сюрреалистични сюжети в духа на социалната гротеска. Централни теми са абсурдите на човешката глупост и нелепостите на социалното устройство. Изпълнени са в рядката (поради своята трудоемкост) техника на графичния поантилизъм - милиони черни точици нанесени с рапидограф, чието сгъстяване и разреждане формира образите.
 +
 
 +
Поражда се аналогията за съвремена парафраза на „Капричиите“ от Гоя.
 +
 
 +
[[Категория:Изложби]]

Текуща версия към 08:38, 7 юли 2011

Три графики на Пламен Семков

Графикът Пламен Семков прави тази първа своя самостоятелна изложба в изложбената зала на Градски младежки дом „Лиляна Димитрова“ през м. май 1986 г. Това са над 40 големи графики със сложни сюрреалистични сюжети в духа на социалната гротеска. Централни теми са абсурдите на човешката глупост и нелепостите на социалното устройство. Изпълнени са в рядката (поради своята трудоемкост) техника на графичния поантилизъм - милиони черни точици нанесени с рапидограф, чието сгъстяване и разреждане формира образите.

Поражда се аналогията за съвремена парафраза на „Капричиите“ от Гоя.