Разлика между версии на „Кирил Кръстев“
(→Биография) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от четирима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | име | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | | име-оригинал | + | | име = Кирил Кръстев |
| − | | име-категории | + | | име-оригинал = |
| − | | описание | + | | име-категории = Кръстев, Кирил |
| − | | портрет | + | | ник = |
| − | | px | + | | описание = изкуствовед |
| − | | портрет-текст | + | | портрет = |
| − | | още-следпортрет = | + | | px = |
| − | | | + | | портрет-текст = |
| − | | роден-ден | + | | още-следпортрет = |
| − | | роден-месец | + | | пол = м |
| − | | роден-година | + | | професия = |
| − | | роден-град | + | | националност = |
| − | | роден-регион | + | }} |
| − | | роден-държава | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | | починал-ден | + | | адрес = |
| − | | починал-месец | + | | е-майл = |
| − | | починал-година | + | | уебсайт = |
| − | | починал-град | + | }} |
| − | | починал-регион | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | | починал-държава = | + | | роден-ден = 1 |
| − | | починал-от | + | | роден-месец = януари |
| − | | | + | | роден-година = 1904 |
| − | | | + | | роден-град = с. Кортенска баня |
| − | + | | роден-регион = Област Бургас | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = 2 | |
| − | + | | починал-месец = септември | |
| − | + | | починал-година = 1991 | |
| − | + | | починал-град = | |
| − | + | | починал-регион = | |
| + | | починал-държава = | ||
| + | | починал-от = | ||
| + | }} | ||
| + | | дейности = | ||
| + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки | ||
| + | | бележки = | ||
}} | }} | ||
| − | |||
| − | |||
}} | }} | ||
'''Кирил Василев Кръстев''' е изкуствовед, редактор, есеист, критик. | '''Кирил Василев Кръстев''' е изкуствовед, редактор, есеист, критик. | ||
| Ред 39: | Ред 43: | ||
== Биография== | == Биография== | ||
| − | Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}). | + | Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}). |
| − | Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. | + | Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“. |
{{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947). | {{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947). | ||
| Ред 53: | Ред 57: | ||
Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания. | Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания. | ||
| − | В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най- | + | В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големия специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др. |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| − | Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на [[Васил Иванов]] за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че | + | Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на [[Васил Иванов]] за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художникът е обявен за невъзвращенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. |
| − | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава | + | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст [[Александър Карапанчев]] е привличан за сътрудник на [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], където представя художника-фантаст [[Илия Пейков]], живял в Италия. |
| − | |||
[[Категория:Критици|Кръстев, Кирил]] | [[Категория:Критици|Кръстев, Кирил]] | ||
[[Категория:Редактори|Кръстев, Кирил]] | [[Категория:Редактори|Кръстев, Кирил]] | ||
Текуща версия към 10:36, 7 юли 2011
| Кирил Кръстев | |
| изкуствовед | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1 януари 1904 г. |
| Роден в: | с. Кортенска баня, Област Бургас |
| Починал на: | 2 септември 1991 г. |
Кирил Василев Кръстев е изкуствовед, редактор, есеист, критик.
Биография[редактиране]
Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923–1925 г.), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938–1939 г.).
Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода 1952–1961 г. работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От 1922 г. започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“.
От 1940 до 1941 г. Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - (1946–1947 г.), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).
Носител е на наградата „Николай Райнов“ на СБХ за 1989 г.
Умира на 2 септември 1991 г.
Творчески път[редактиране]
Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.
В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големия специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.
Приноси към фантастиката[редактиране]
Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художникът е обявен за невъзвращенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство.
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст Александър Карапанчев е привличан за сътрудник на сп. „ФЕП“, където представя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.
