Разлика между версии на „Кирил Кръстев“
м (форматиране, кат) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Кирил | + | {{Инфокутия личност |
| + | | име = Кирил Кръстев | ||
| + | | име-оригинал = | ||
| + | | име-категории = Кръстев, Кирил | ||
| + | | описание = изкуствовед | ||
| + | | портрет = | ||
| + | | px = | ||
| + | | портрет-текст = | ||
| + | | още-следпортрет = | ||
| + | | наставка = | ||
| + | | роден-ден = 1 | ||
| + | | роден-месец = януари | ||
| + | | роден-година = 1904 | ||
| + | | роден-град = с. Кортенска баня | ||
| + | | роден-регион = Област Бургас | ||
| + | | роден-държава = | ||
| + | | починал-ден = 2 | ||
| + | | починал-месец = септември | ||
| + | | починал-година = 1991 | ||
| + | | починал-град = | ||
| + | | починал-регион = | ||
| + | | починал-държава = | ||
| + | | починал-от = | ||
| + | | националност = | ||
| + | | още-данни = {{Инфокутия вложка писател | ||
| + | | творил-начало = | ||
| + | | творил-край = | ||
| + | | псевдоним = | ||
| + | | жанр = | ||
| + | | теми = | ||
| + | | основна-творба = | ||
| + | | други-професии = редактор | ||
| + | }} | ||
| + | | уебсайт = | ||
| + | | бележки = | ||
| + | }} | ||
| + | '''Кирил Василев Кръстев''' е изкуствовед, редактор, есеист, критик. | ||
| − | + | == Биография== | |
| − | + | Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през [[1904 г.]] Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ({{гг|1923|1925}}), завършва естествени науки там през [[1930 г.]] Специализира изкуствознание в Париж ({{гг|1938|1939}}). | |
| − | |||
| − | В | + | Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода {{гг|1952|1961}} работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От [[1922 г.]] започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. Crescendo през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“. |
| − | + | {{от-до|1940|1941}} Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - ({{гг|1946|1947}}), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947). | |
| − | + | Носител е на наградата „Николай Райнов“ на СБХ за [[1989 г.]] | |
| − | Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. | + | Умира на [[2 септември]] [[1991 г.]] |
| − | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на | + | |
| + | == Творчески път == | ||
| + | |||
| + | Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания. | ||
| + | |||
| + | В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др. | ||
| + | |||
| + | == Приноси към фантастиката == | ||
| + | |||
| + | Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на [[Васил Иванов]] за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство. | ||
| + | |||
| + | В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на [[Списание ФЕП|сп. „ФЕП“]], където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия. | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Личности по имена - К]] | ||
| + | [[Категория:Критици|Кръстев, Кирил]] | ||
| + | [[Категория:Редактори|Кръстев, Кирил]] | ||
Версия от 13:48, 7 март 2007
Кирил Василев Кръстев е изкуствовед, редактор, есеист, критик.
Биография
Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923–1925 г.), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938–1939 г.).
Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода 1952–1961 г. работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От 1922 г. започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. Crescendo през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“.
От 1940 до 1941 г. Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - (1946–1947 г.), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).
Носител е на наградата „Николай Райнов“ на СБХ за 1989 г.
Умира на 2 септември 1991 г.
Творчески път
Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.
В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големият специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.
Приноси към фантастиката
Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художника е обявен за невъзвръщенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство.
В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздаден. Чрез писателя-фантаст е привличан за сътрудник на сп. „ФЕП“, където предсавя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.
