Разлика между версии на „Мит, фантастика, научна фантастика“
м (кавички, правопис, уикилинкове) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Основна фантастологична студия в изследванията на Атанас П. | + | Основна фантастологична студия в изследванията на [[Атанас П. Славов]] върху фантастичното. Представлява раздел ІV от колективната монография ''„[[Прогностика, фантастика, вестоглед (Издателство Партиздат, 1981)|Прогностика, фантастика, вестоглед]]“'' издадена от [[Издателство Партиздат|издателство „Партиздат“]] - София през [[1981 г.]] |
| − | Въвеждащата фраза: | + | Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност. |
| − | '''1. МИТОТВОРЧЕСКА И | + | '''1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА''' - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекта на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са кючовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' и радиопостаноката направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс ''„Война на световете“''. |
| − | '''2. СИСТЕМНО- | + | '''2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА''' - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, пък било то текст, изображение, кинофилм, или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си фантастологична дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ. |
| − | '''3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО''' - трета глава. "Какво общо може да имат | + | '''3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО''' - трета глава. "Какво общо може да имат ''„Гаргантюа и Пантагрюел“'' с ''„Одисея 2001“'', или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или ''„Фантастична симфония“'' на Берлиоз с ''„Обратната страна на Луната“'' на Пинк Флойд?" Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност. |
[http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=431&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=6 Статията на сайта на автора:] | [http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?rid=431&mesec=2&godina=2002&menu=0&id=6 Статията на сайта на автора:] | ||
Версия от 03:41, 22 януари 2007
Основна фантастологична студия в изследванията на Атанас П. Славов върху фантастичното. Представлява раздел ІV от колективната монография „Прогностика, фантастика, вестоглед“ издадена от издателство „Партиздат“ - София през 1981 г.
Въвеждащата фраза: „Един призрак броди из изкуството - призракът на фантастичното...“ на времето си е предизвикала немалко неприятности на редакторите в „Партиздат“... Но това е минало. Днес статията си остава ненадмината по дълбочина и актуалност.
1. МИТОТВОРЧЕСКА И ДЕМИТОЛОГИЗИРАЩА ФУНКЦИЯ НА ФАНТАСТИКАТА - първа глава на студията. Митовете се разглеждат в контекта на кибернетичната теория на изкуството. Разгледани са позициите на Вайнман, Пропп, Лосев, Чернишова, Маркс и теоретико-информационната същност на познавателното въображение. Очертани са параметрите на полифункционалността на фантастичното и неговото възприятие. Разгледани са кючовите етапи в развитието на фантастичното върху етапни примери като „Гаргантюа и Пантагрюел“ и радиопостаноката направена от Орсън Уелс върху романа на Х. Уелс „Война на световете“.
2. СИСТЕМНО-СТРУКТУРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ФАНТАСТИКАТА - втора глава. Извеждат се общите структурни особености на фантастичното произведение, пък било то текст, изображение, кинофилм, или музикално-сценична постановка. Предложена е първата по рода си фантастологична дефиниция за фантастично произведение на изкуството. Изследват се социално-историческите причини да бъде обособена т.нар. „Научна фантастика“ през 30-те години в САЩ.
3. ОЦЕНЪЧНИТЕ МУТАЦИИ НА ФАНТАСТИЧНОТО - трета глава. "Какво общо може да имат „Гаргантюа и Пантагрюел“ с „Одисея 2001“, или библейските кошмари на Йероним Бош с космическата пейзажистика; или „Фантастична симфония“ на Берлиоз с „Обратната страна на Луната“ на Пинк Флойд?" Тук се изследва проблемът за значението и смисъла на фантастичното събитие. С какво целево намерение авторите въвеждат едно или друго фантастично събитие, което изменя картината на отразяваната действителност.
