Разлика между версии на „Момчил Николов“
(→Публикации) |
|||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
== Публикации == | == Публикации == | ||
| − | * [[2012 г.]] - „[[Кръглата риба книга 2 (Издателство Сиела, 2012)|Кръглата риба книга 2]]“ - [[Издателство Сиела]] | + | * [[2012 г.]] - „[[Кръглата риба книга 2 (Издателство Сиела, 2012)|Кръглата риба книга 2]]“ - [[Издателство Сиела|издателство „Сиела“]] |
| − | * [[2016 г.]] - „[[Последната територия (Издателство Сиела, 2016)|Последната територия]]“ - [[Издателство Сиела]] | + | * [[2016 г.]] - „[[Последната територия (Издателство Сиела, 2016)|Последната територия]]“ - [[Издателство Сиела|издателство „Сиела“]] |
Текуща версия към 20:34, 28 октомври 2018
 | |
| Професия: писател | |
| Националност: българин | |
| Координати: | |
| Адрес: | София |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1970 г. |
Момчил Николов е модерен български писател и автор на пърформанси и мултимедийни инсталации, някои от произведенията на които са с фантастичен елемент.
Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: „Пътници“ (повест, 1997), „Разкази“ (1998), „Фрагменти от стая“ (разкази и пиеса, 2000), „Лудата Дорис“ (двуезична: български - английски, 2001), "Hash Oil" (2004), „Горният етаж“ (2006), „Кръглата риба“ (2008) и „Машини за любов“ (2011). Автор е на следните проекти: визуална инсталация „Фрагменти“: мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката - идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата "Mad Doris" - идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 - за дебютен роман - на в. „Литературен форум“ - за романа "Foxy lady" (непубликуван); 2000 - за принос към културата - на община Плевен; 2001 - пиесата „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“; 2001 - награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“; 2002 - голямата награда от литературния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“; наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2008).
