Редактиране на „Преображения на фантастичното в българската проза (Издателство Марин Дринов, 1996)“

{{Инфокутия книга
| име                   = Преображения на фантастичното в българската проза
| произведение          = монография
| жанр                  = научна фантастика
| съдържа               = студии
| автор                 = Людмила Стоянова
| корица                = 
| px                    = 
| корица-текст          = 
| издание-поредност     = 
| държава               = 
| език                  = 
| ден                   = 
| месец                 = 
| година                = 1996
| издателство           = „[[Издателство Марин Дринов|Марин Дринов]]“
| формат                = 
| брой-страници         = 162
| тираж                 = 
| ISBN                  = 
| баркод                = 
| съставител            = 
| рецензент             = 
| предговор             = 
| послеслов             = 
| преводач              = 
| художник-корица       = 
| художник              = Емил Станкулова
| оформление            = 
| редактор              = Емилиия Симеонова
| художествен-редактор  = 
| технически-редактор   = Веска Андронова
| коректор              = Емилия Кръстева
| предпечат             = 
| печат                 = 
| поредица              = 
| поредица-номер        = 
| предходна             = 
| следваща              = 
| бележки               = подзаглавие (литературноисторическа студия)
}}

Студията '''„Преображения на фантастичното в българската проза“''' е на литературоведа [[Людмила Стоянова]].

== Съдържание ==

*Увод

*Из историята на проблема

"Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост."

"Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв."

"Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание."

*Фолклорна фантастика и белетристика

*Българският диаболизъм – щрихи към поетиката му

*Фантастичната гротеска в българската белетристична традиция

*Метаморфозите на фантаста Любен Дилов

*Антиутопиите на Емил Манов

*Романтичните метафори на Павел Вежинов

*Странният жанр и младите

Включени са: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
@@ Ред 69: / Ред 69: @@
 *Странният жанр и младите
-В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
+Включени са: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
-За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите.