Редактиране на „Светослав Минков“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 20: Ред 20:
 
}}
 
}}
 
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
  | роден-ден = 4
+
  | роден-ден = 12
 
  | роден-месец = февруари
 
  | роден-месец = февруари
 
  | роден-година = 1902
 
  | роден-година = 1902
Ред 57: Ред 57:
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.
+
Роден е на [[12 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.
  
Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.
+
Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.
  
Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.
+
Светослав Минков получава първото си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключеният договор, след края на Европейската война той се завръща в София.
  
 
След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
 
След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
  
След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
+
След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
  
 
Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).
 
Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).
  
В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.
+
В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.
  
 
От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.
 
От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.
Ред 91: Ред 91:
 
== Стил и особености ==
 
== Стил и особености ==
  
В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
+
В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
  
Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
+
Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
Ред 112: Ред 112:
 
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}
 
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}
  
== За Светослав Минков ==
+
== Външни връзки ==
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
 
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
 
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
 
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
 
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
 
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
 
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков  [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
 
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
 
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков
 
  
== Външни връзки ==
+
* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com]
  
* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
+
== За Светослав Минков ==
* [[2005 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42916&rb_v=viewtopic#p42916 Желязната тарантула] – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
 
* [[2012 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40862&rb_v=viewtopic#p40862 Стъклената гора] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45743&rb_v=viewtopic#p45743 Пантомима] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45959&rb_v=viewtopic#p45959 Върколак] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/11/24/svetoslav-minkov-osem-sekundi-razkaz-20161124/ Осем секунди] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2018 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46732&rb_v=viewtopic#p46732 1902] – разказ от [[Боряна Владимирова]] (с главен герой Светослав Минков).
 
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
 
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).
 
  
 +
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков]]“ студия на [[Симеон Султанов]] - [[Издателство Български писател|Издателство „Български писател”]]
 +
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
 +
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително]]“ книга от [[Румяна Пенчева]] - [[издателство „Изток-Запад“]]
 +
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (статия) - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху [[Светослав Минков]].
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)