Редактиране на „Светослав Минков“
Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.
Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
| Текуща версия | Вашият текст | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
}} | }} | ||
| био = {{Инфокутия вложка личност-био | | био = {{Инфокутия вложка личност-био | ||
| − | | роден-ден = | + | | роден-ден = 12 |
| роден-месец = февруари | | роден-месец = февруари | ||
| роден-година = 1902 | | роден-година = 1902 | ||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Роден е на [[ | + | Роден е на [[12 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война. |
| − | Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски | + | Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата. |
| − | Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на | + | Светослав Минков получава първото си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключеният договор, след края на Европейската война той се завръща в София. |
След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология. | След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология. | ||
| − | След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир. | + | След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир. |
Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]). | Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]). | ||
| − | В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета. | + | В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета. |
От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“. | От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“. | ||
| Ред 91: | Ред 91: | ||
== Стил и особености == | == Стил и особености == | ||
| − | В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“. | + | В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“. |
| − | Другаде, | + | Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор. |
== Произведения == | == Произведения == | ||
| Ред 112: | Ред 112: | ||
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}} | {{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}} | ||
| − | == | + | == Външни връзки == |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | * [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com] | |
| − | + | == За Светослав Минков == | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | * [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков]]“ студия на [[Симеон Султанов]] - [[Издателство Български писател|Издателство „Български писател”]] | ||
| + | * [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]] | ||
| + | * [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително]]“ книга от [[Румяна Пенчева]] - [[издателство „Изток-Запад“]] | ||
| + | * [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (статия) - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху [[Светослав Минков]]. | ||
== Източници == | == Източници == | ||
