Разлика между версии на „Светослав Минков“

Версия от 22:32, 15 юни 2007

Светослав Минков
писател, издател, преводач
Професия: журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
Биографични данни:
Роден на:	12 февруари 1902 г.
Роден в:	Радомир
Починал на:	22 ноември 1966 г.
Починал в:	София
Починал от:	рак
Писател:
Творчески период:	1922 г. - 1966 г.
Жанр(ове):	диаболична фантастика, научна фантастика
Преводач:
От езици:	немски
На езици:	български
Автори:	Густав Майринк
Жанрове:	диаболизъм

Светослав Константинов Минков e автор на произведения в жанровете диаболизъм и научна фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - издателство „Аргус“.

Биография

Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през 1921 г., с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключеният договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От 1926 до 1924 г. работи като книговодител, началник бюро и помоюник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ (1936 г.) и „Другата Америка“ (1938 г.).

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни 1942 до ноември 1943 г. работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември 1944 г. заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември същата година работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините 1945-1946 е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „Български писател“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.

Приноси към фантастиката

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е на първото специализирано за фантастика издателство в света - „Аргус“

Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.

Стил и особености

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му „Дамата с рентгеновите очи“ Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

Произведения

Списък на произведения от Светослав Минков.

Издания

Списък на издания на произведения от Светослав Минков.

Преводи

От немски език

Фантастика

• 1926 г. — Майринг, Г. — „Голем“ (роман) — издателство „Ф.Чипев“

Майринг, Г. Голем. Роман. Илюстр. Хюго Щайнер. От нем. Св.Минков. С., Ф.Чипев./печ.Родопи/, 1926. 326 с. с ил. 1 л. портрет. 65 лв.

• 1931 г. — Майринг, Г. — „Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“ (роман) — издателство „Ив.Игнатов“

Майринг, Г. Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество. Прев. от нем. Светослав Минков. С., книгоизд. и печ. Ив.Игнатов и сие. /1931/ 135 с. 3000 тир. 45 лв. библиотека Любими романи №24.

Външни връзки

• Светослав Минков в Litclub.com

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Светослав Минков“ в българоезичната Уикипедия.

• Статията в Уикипедия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

• Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
• Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)