Светослав Минков
Светослав Константинов Минков e писател на диаболична и научна фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.
Съдържание
Биография
Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра.
Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
След атентата в черквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани - брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата. Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - на него дължим брилянтен превод на Андерсеновите приказки, направен между 1931 и 1939 г. През 1941 г. сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.
През 1942-1943 г. работи в българската легация в Токио.
След 1944 г. Светослав Минков е критикуван като "буржоазен писател", и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.
Приноси към фантастиката
Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази "Синята хризантема", издаден през 1922 г., бива смятан за първата фантастична книга в България.
Стил и особености
В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му "Дамата с рентгеновите очи" Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че "някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си".
Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
Библиография
Фантастика
Романи
(Указание: Подреждат се хронологично.)
- ???? г. - "Сърцето в картонената кутия" (в съавторство с Константин Константинов)
Разкази
- 1922 г. - "Синята хризантема"
- ???? г. - "Къщата при последния фенер"
- 1934 г. - "Дамата с рентгеновите очи"
- 1934 г. - "Това се случи в Лампадефория"
Нефантастика
Романи
Повести и новели
Разкази
Приказки
Пътеписи
Фейлетони
Издания
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1922 г. - "Синята хризантема" (сборник разкази) - Издателство Аргус (1922 г.)
- 1924 г. - "Часовник" (гротески)
- 1927 г. - "Огнената птица" (четири разказа) - Издателство Родопи
- 1928 г. - "Игра на сенките" (сборник разкази) - Издателство Т. Ф. Чипев
- 1931 г. - "Къщата при последния фенер" (сборник разкази) - Издателство Хемус
- 1932 г. - "Автомати" (сборник разкази) - Издателство Т. Ф. Чипев
- 1934 г. - "Дамата с рентгеновите очи" (сборник разкази)
- 1936 г. - "Разкази в таралежова кожа" (сборник разкази)
Нефантастика
Самостоятелни издания
Приказки
- 1935 г. - "Захарното момиче" (сборник приказки) (с илюстрации от Вадим Лазаркевич)
- 1936 г. - "Маскираната лисица" (сборник приказки) (с илюстрации от Вадим Лазаркевич)
Външни връзки
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Светослав Минков“ в българоезичната Уикипедия.
- Статията в Уикипедия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
