Разлика между версии на „Сирак Скитник“
От БГ-Фантастика
м (метла) |
м |
||
| (Не са показани 7 междинни версии от четирима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | + | | име = Сирак Скитник | |
| − | + | | име-оригинал = Панайот Тодоров Христов | |
| − | + | | име-категории = Скитник, Сирак | |
| − | + | | ник = | |
| − | + | | описание = писател, художник | |
| − | + | | портрет = Skitnik.jpg | |
| − | + | | px = 180 | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | още-следпортрет = | |
| − | + | | пол = м | |
| − | + | | професия = | |
| − | + | | националност = | |
}} | }} | ||
| − | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | + | | адрес = | |
| − | + | | е-майл = | |
| − | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
| − | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | + | | роден-ден = 22 | |
| − | + | | роден-месец = ноември | |
| − | + | | роден-година = 1883 | |
| − | + | | роден-град = Сливен | |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = 5 | |
| − | + | | починал-месец = март | |
| − | + | | починал-година = 1943 | |
| − | + | | починал-град = София | |
| − | + | | починал-регион = | |
| − | + | | починал-държава = | |
| − | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
| − | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка художник |
| − | + | | творил-начало = | |
| − | + | | творил-край = | |
| − | + | | псевдоним = | |
| − | + | | жанр = | |
| − | + | | теми = | |
| − | + | | стил = | |
| − | + | | област = | |
| − | + | | основна-творба = | |
| − | + | | други-професии = | |
}}{{Инфокутия вложка критик | }}{{Инфокутия вложка критик | ||
| − | + | | жанр = | |
| − | + | | теми = | |
}}{{Инфокутия вложка журналист | }}{{Инфокутия вложка журналист | ||
| − | + | | жанр = | |
| − | + | | теми = | |
}} | }} | ||
| − | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
| − | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
| Ред 59: | Ред 59: | ||
==Биография== | ==Биография== | ||
| − | Роден в Сливен. Учи в Духовната семинария в София ([[1898 г.]] – [[1903 г.]]), учител след това, пробва се като художник. От [[1908 г.]] до [[1912 г.]] учи в Русия. Участва в Балканската война. От [[1922 г.]] е съредактор на [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]]. През [[1924 г.]] – [[1925 г.]] е библиотекар в Министерството на просветата, от [[1935 г.]] — директор на Радио София. През [[1927 г.]] става председател на дружество „Родно изкуство“, и пръв председател ([[1931 г.]]) на Съюза на дружествата на художниците. Има бляскава кариера и на художествен критик, като в сп. | + | Роден в Сливен. Учи в Духовната семинария в София ([[1898 г.]] – [[1903 г.]]), учител след това, пробва се като художник. От [[1908 г.]] до [[1912 г.]] учи в Русия. Участва в Балканската война. От [[1922 г.]] е съредактор на [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]]. През [[1924 г.]] – [[1925 г.]] е библиотекар в Министерството на просветата, от [[1935 г.]] — директор на Радио София. През [[1927 г.]] става председател на дружество „Родно изкуство“, и пръв председател ([[1931 г.]]) на Съюза на дружествата на художниците. Има бляскава кариера и на художествен критик, като в сп. „Златорог” и [[Списание Хиперион|“ Хиперион”]] са програмните му статии и рецензии-портрети на отделни автори. Използва псевдонимите: П. Кобалт, Н. Р-ски и С. С. |
==Учене в Русия== | ==Учене в Русия== | ||
| − | През [[1908 г.]] заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи (1908 – 1912) в частно художествено училище на Елена Званцева, където му | + | През [[1908 г.]] заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи (1908 – 1912) в частно художествено училище на Елена Званцева, където му преподава Мстислав Добужински. Установява контакт с „Мир Искусства”. Училището е на долния етаж, а горе, в „Кулата”, живее Вячеслав Иванов, който е в центъра на петербургския духовен живот. Там се събират водещи руски литератори, философи, окултисти и постоянни гости са курсистите от училището на Званцева. |
| − | + | ||
== Публикации== | == Публикации== | ||
| Ред 71: | Ред 71: | ||
====Рецензии==== | ====Рецензии==== | ||
| − | * [[1922 г.]] - | + | * [[1922 г.]] - Сирак Скитник - ''„[[Синята хризантема (рецензия)|Синята хризантема]]“'' (рецензия за [[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|едноименното издание]]) - сп. „[[Списание Златорог|Златорог]]“, [[Списание Златорог/1922/10 бр.|бр. 10]] |
== Външни връзки == | == Външни връзки == | ||
| − | * [http://www.slowoto.bg - Биографични бележки - | + | * [http://www.slowoto.bg - Биографични бележки] - Сирак Скитник не е член на „Мир искусства“, а като студент само им пише писмо и се запознава с тях. |
* http://agnibg.net - Сирак Скитник | * http://agnibg.net - Сирак Скитник | ||
Текуща версия към 10:51, 13 юли 2014
| Сирак Скитник | |
| (Панайот Тодоров Христов) | |
| писател, художник | |
 | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 22 ноември 1883 г. |
| Роден в: | Сливен |
| Починал на: | 5 март 1943 г. |
| Починал в: | София |
Панайот Тодоров Христов, известен повече под псевдонима Сирак Скитник, е български художник, критик, журналист и писател.
Биография[редактиране]
Роден в Сливен. Учи в Духовната семинария в София (1898 г. – 1903 г.), учител след това, пробва се като художник. От 1908 г. до 1912 г. учи в Русия. Участва в Балканската война. От 1922 г. е съредактор на сп. „Златорог“. През 1924 г. – 1925 г. е библиотекар в Министерството на просветата, от 1935 г. — директор на Радио София. През 1927 г. става председател на дружество „Родно изкуство“, и пръв председател (1931 г.) на Съюза на дружествата на художниците. Има бляскава кариера и на художествен критик, като в сп. „Златорог” и “ Хиперион” са програмните му статии и рецензии-портрети на отделни автори. Използва псевдонимите: П. Кобалт, Н. Р-ски и С. С.
Учене в Русия[редактиране]
През 1908 г. заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи (1908 – 1912) в частно художествено училище на Елена Званцева, където му преподава Мстислав Добужински. Установява контакт с „Мир Искусства”. Училището е на долния етаж, а горе, в „Кулата”, живее Вячеслав Иванов, който е в центъра на петербургския духовен живот. Там се събират водещи руски литератори, философи, окултисти и постоянни гости са курсистите от училището на Званцева.
Публикации[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Рецензии[редактиране]
- 1922 г. - Сирак Скитник - „Синята хризантема“ (рецензия за едноименното издание) - сп. „Златорог“, бр. 10
Външни връзки[редактиране]
- - Биографични бележки - Сирак Скитник не е член на „Мир искусства“, а като студент само им пише писмо и се запознава с тях.
- http://agnibg.net - Сирак Скитник
