Разлика между версии на „Страх (Георги Райчев)“
м („Страх“ преместена като „Страх (Георги Райчев)“: съвпадение на имена: разказ „Страх“ от Милена Авонеди) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Страх |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Георги Райчев]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = 1922 |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | + | '''„Страх“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]]. | |
== Представяне == | == Представяне == | ||
| − | Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1922 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]]. | + | Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1922 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]]. |
| − | Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът и„“ не може да знае такива подробности от семейния ѝ живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота ѝ, за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива. | + | Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът и„“ не може да знае такива подробности от семейния ѝ живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота ѝ , за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива. |
Авторът се интересува и в тази творба от книгата „Разкази“ от необяснимата и мистична сила, прекрачваща и отвъд смъртта, която има привличането между половете; от отношенията между мъжете и жените; от гледната точка на съвременните жени към старите форми на господство на мъжа в семейството; от крехката и ранима психика на героините си, станали жертви на собствената си красота; от темата за повторителността в живота, за съществуването на паралелни реалности, в които битието ни сякаш запазва сенчестото си отражение и то заживява свой собствен живот там, а понякога започва и да влияе с демонична сила на действителността, превръщайки я в кошмар. | Авторът се интересува и в тази творба от книгата „Разкази“ от необяснимата и мистична сила, прекрачваща и отвъд смъртта, която има привличането между половете; от отношенията между мъжете и жените; от гледната точка на съвременните жени към старите форми на господство на мъжа в семейството; от крехката и ранима психика на героините си, станали жертви на собствената си красота; от темата за повторителността в живота, за съществуването на паралелни реалности, в които битието ни сякаш запазва сенчестото си отражение и то заживява свой собствен живот там, а понякога започва и да влияе с демонична сила на действителността, превръщайки я в кошмар. | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа „Страх“ я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа ѝ. Прилошава ѝ, но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи. | + | Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа „Страх“ я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа ѝ. Прилошава ѝ , но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи. |
Портретното описание е на млада, миловидна жена с изпито лице и много сочни устни, с огромна, рядко красива и дълга руса коса. Когато излиза на улицата, я пресреща същият млад мъж, заговаря я по име и казва, че е се е запознал с нея преди седмица и помни, че тя е говорела за даване на стая под наем. Жената от своя страна не помни нищо, но той е много настоятелен и почти насила я кара да го приеме като квартирант. | Портретното описание е на млада, миловидна жена с изпито лице и много сочни устни, с огромна, рядко красива и дълга руса коса. Когато излиза на улицата, я пресреща същият млад мъж, заговаря я по име и казва, че е се е запознал с нея преди седмица и помни, че тя е говорела за даване на стая под наем. Жената от своя страна не помни нищо, но той е много настоятелен и почти насила я кара да го приеме като квартирант. | ||
| − | Ретроспективно се представят трагичните обстоятелства на смъртта на съпруга, който е бил твърде деспотичен и не е давал на съпругата си дори да стои близо до прозореца, непрекъснато я е ревнувал и е правел при най-малък повод скандали. В нощта на смъртта му слугинята е била привлечена от писъците на госпожата и когато е влязла в стаята, е видяла ръцете на мъртвеца, усукали красивите руси коси, а съпругата безуспешно се опитвала да се откопчи от хватката на вкочанените му пръсти и била почти обезумяла от ужас. | + | Ретроспективно се представят трагичните обстоятелства на смъртта на съпруга, който е бил твърде деспотичен и не е давал на съпругата си дори да стои близо до прозореца, непрекъснато я е ревнувал и е правел при най-малък повод скандали. В нощта на смъртта му слугинята е била привлечена от писъците на госпожата и когато е влязла в стаята, е видяла ръцете на мъртвеца, усукали красивите руси коси, а съпругата безуспешно се опитвала да се откопчи от хватката на вкочанените му пръсти и била почти обезумяла от ужас. |
| − | Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите ѝ коси и прошепва нещо в ухото ѝ, от което тя изпищява. | + | Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите ѝ коси и прошепва нещо в ухото ѝ , от което тя изпищява. |
| − | Жената заживява в кошмар. Открива стара снимка на мъжа си като млад и на лявата му буза ясно се вижда същият белег като от изгорено, който има и квартирантът. Започва да ѝ се струва, че се повтарят предишни сцени от живота ú, че тоя непознат млад човек нарочно изрича същите думи, които мъжът ѝ е изричал някога, за да я плаши и кара да страда. Изгаря портрета, който е намерила, но наемателят сякаш ѝ натяква, че е от същия град като покойния и дори първото му име съвпада с неговото. Той знае невероятни неща, дори колко точно са стрували обеците ѝ – нещо, което тя е забравила – и откъде, както и кога ги е купила. А тогава с нея е бил единствено съпругът ѝ. | + | Жената заживява в кошмар. Открива стара снимка на мъжа си като млад и на лявата му буза ясно се вижда същият белег като от изгорено, който има и квартирантът. Започва да ѝ се струва, че се повтарят предишни сцени от живота ú, че тоя непознат млад човек нарочно изрича същите думи, които мъжът ѝ е изричал някога, за да я плаши и кара да страда. Изгаря портрета, който е намерила, но наемателят сякаш ѝ натяква, че е от същия град като покойния и дори първото му име съвпада с неговото. Той знае невероятни неща, дори колко точно са стрували обеците ѝ – нещо, което тя е забравила – и откъде, както и кога ги е купила. А тогава с нея е бил единствено съпругът ѝ. |
| − | Тя е като попаднала в капан, в който дори мислите ѝ имат познати вече и случили се двойници. Каквото и да понечи да направи, дори нещо обикновено и уж спонтанно – като да си купи нов плат за дреха – се оказва, че вече е правила и се е случвало. Ужасът й стига своя връх при един сън, в който мъртвият почти я смазва с тялото си, превръща се в наемателя и когато се буди, г-жа Ветка го вижда наистина до себе си. | + | Тя е като попаднала в капан, в който дори мислите ѝ имат познати вече и случили се двойници. Каквото и да понечи да направи, дори нещо обикновено и уж спонтанно – като да си купи нов плат за дреха – се оказва, че вече е правила и се е случвало. Ужасът й стига своя връх при един сън, в който мъртвият почти я смазва с тялото си, превръща се в наемателя и когато се буди, г-жа Ветка го вижда наистина до себе си. |
А след това той изведнъж изчезва и три дни по-късно я намират обесена на собствената си дълга, руса, рядко красива коса. | А след това той изведнъж изчезва и три дни по-късно я намират обесена на собствената си дълга, руса, рядко красива коса. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
==== Самостоятелни издания ==== | ==== Самостоятелни издания ==== | ||
| − | * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 157 – 173 | + | * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 157 – 173 |
| − | + | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ | |
| − | * [[1940 г.]] – | ||
| − | |||
* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 200 – 214 | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 200 – 214 | ||
| − | + | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] | |
| − | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | + | [[Категория:Произведения от Георги Райчев]] |
| − | [[Категория: Произведения от Георги Райчев | + | [[Категория:Разкази - 1922 г.]] |
| − | |||
| − | [[Категория: Разкази - 1922 г.]] | ||
Текуща версия към 18:20, 8 юли 2011
| Страх | |
| Автор(и): | Георги Райчев |
|---|---|
| Първо издание: | 1922 г. |
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Страх“ е диаболичен разказ на Георги Райчев.
Съдържание
Представяне[редактиране]
Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1922 г. в сп. „Златорог“, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм.
Историята, която разказва Райчев, се върти около завръщането на мъртвия съпруг в образа на млад мъж, който отново поставя под необяснимата си тиранична власт главната героиня. Постепенно тя разбира, че квартирантът и„“ не може да знае такива подробности от семейния ѝ живот, освен ако не е починалият, но много по-възрастен неин собствен мъж, отново натрапил се в живота ѝ , за да я тормози психически и сексуално, докато тя не издържа и се самоубива.
Авторът се интересува и в тази творба от книгата „Разкази“ от необяснимата и мистична сила, прекрачваща и отвъд смъртта, която има привличането между половете; от отношенията между мъжете и жените; от гледната точка на съвременните жени към старите форми на господство на мъжа в семейството; от крехката и ранима психика на героините си, станали жертви на собствената си красота; от темата за повторителността в живота, за съществуването на паралелни реалности, в които битието ни сякаш запазва сенчестото си отражение и то заживява свой собствен живот там, а понякога започва и да влияе с демонична сила на действителността, превръщайки я в кошмар.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Действието е ситуирано в големия столичен град, в който главната героиня, г-жа Ветка, е дошла да живее с много по-възрастния си съпруг от провинцията. Началото на разказа „Страх“ я представя наредена на голяма опашка, бледа и уплашена, току-що съвзела се след дълго боледуване, започнало от момента на смъртта на мъжа ѝ. Прилошава ѝ , но не толкова от цигарения дим и лошия въздух, колкото от погледа на някакъв мъж, впит в нея от съседната върволица чакащи.
Портретното описание е на млада, миловидна жена с изпито лице и много сочни устни, с огромна, рядко красива и дълга руса коса. Когато излиза на улицата, я пресреща същият млад мъж, заговаря я по име и казва, че е се е запознал с нея преди седмица и помни, че тя е говорела за даване на стая под наем. Жената от своя страна не помни нищо, но той е много настоятелен и почти насила я кара да го приеме като квартирант.
Ретроспективно се представят трагичните обстоятелства на смъртта на съпруга, който е бил твърде деспотичен и не е давал на съпругата си дори да стои близо до прозореца, непрекъснато я е ревнувал и е правел при най-малък повод скандали. В нощта на смъртта му слугинята е била привлечена от писъците на госпожата и когато е влязла в стаята, е видяла ръцете на мъртвеца, усукали красивите руси коси, а съпругата безуспешно се опитвала да се откопчи от хватката на вкочанените му пръсти и била почти обезумяла от ужас.
Наемателят плаши г-жа Ветка още с нанасянето си. Веднага започва да се държи господарски, да хока слугинята, намеците му стават все по-директни и груби и накрая се стига до там, че една нощ влиза в стаята и я изнасилва. Накрая, когато тя се съвзема, той хваща красивите ѝ коси и прошепва нещо в ухото ѝ , от което тя изпищява.
Жената заживява в кошмар. Открива стара снимка на мъжа си като млад и на лявата му буза ясно се вижда същият белег като от изгорено, който има и квартирантът. Започва да ѝ се струва, че се повтарят предишни сцени от живота ú, че тоя непознат млад човек нарочно изрича същите думи, които мъжът ѝ е изричал някога, за да я плаши и кара да страда. Изгаря портрета, който е намерила, но наемателят сякаш ѝ натяква, че е от същия град като покойния и дори първото му име съвпада с неговото. Той знае невероятни неща, дори колко точно са стрували обеците ѝ – нещо, което тя е забравила – и откъде, както и кога ги е купила. А тогава с нея е бил единствено съпругът ѝ.
Тя е като попаднала в капан, в който дори мислите ѝ имат познати вече и случили се двойници. Каквото и да понечи да направи, дори нещо обикновено и уж спонтанно – като да си купи нов плат за дреха – се оказва, че вече е правила и се е случвало. Ужасът й стига своя връх при един сън, в който мъртвият почти я смазва с тялото си, превръща се в наемателя и когато се буди, г-жа Ветка го вижда наистина до себе си.
А след това той изведнъж изчезва и три дни по-късно я намират обесена на собствената си дълга, руса, рядко красива коса.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Издания в периодика[редактиране]
- 1922 г. – Сп. „Златорог“, година ІІІ, кн. 2, с. 161
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1923 г. – Георги Райчев. „Разкази“, София, Книгоиздателство „Акация“, с. 157 – 173
- 1940 г. – Георги Райчев. „Избрани съчинения в три тома“. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ
- 1982 г. – Георги Райчев. „Избрани творби“. С., издателство „Български писател“, с. 200 – 214
