Редактиране на „Съновидения“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име = Съновидения
+
| име                   = Съновидения
| име в оригинал =  
+
| име в оригинал       =  
| други-имена =  
+
| други-имена           =  
| език =  
+
| език                 =  
| автор = [[Георги Райчев]]
+
| автор                 = [[Георги Райчев]]
| издадена-година = 1921
+
| издадена-година       = 1921, 1923 г.
| издадена-държава =  
+
| издадена-държава     =  
| жанр = [[диаболизъм]]
+
| жанр                 = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство = литература
+
| вид-изкуство         = литература
| вид = разказ
+
| вид                   = разказ
| цикъл =  
+
| цикъл                 =  
| предходно =  
+
| предходно             =  
| следващо =  
+
| следващо             =  
| бележки =  
+
| бележки               =  
 
}}
 
}}
'''„Съновидения“''' е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
+
'''Съновидения'''е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].
 +
 
 +
Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1921 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]].
 +
 
  
Издаден е за пръв път в периодичния печат през [[1921 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския [[диаболизъм]].
 
  
 
== Представяне ==
 
== Представяне ==
  
Разказът „Съновидения“ представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата „Разкази“ се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението „съвременна градска жена“. В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация.
+
Разказът "Съновидения" представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата "Разкази" се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението "съвременна градска жена". В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите ú от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация.
  
 
== Сюжет ==
 
== Сюжет ==
  
 
{{spoilers}}
 
{{spoilers}}
Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове.
+
Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите ú от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове.
 
 
 
В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда.
 
В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда.
  
 
Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.
 
Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.
  
Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че ѝ задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята ѝ е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото ѝ , ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния ѝ вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.
+
Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че ú задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята ú е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото ú, ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния ú вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.  
 
+
Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото ú състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството ú от бунтовниците.
Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото ѝ състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството ѝ от бунтовниците.
+
Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които ú правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството ú не е от най-чистите, както намеква и любовникът й Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома ú, но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.
 
 
Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които ѝ правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството ѝ не е от най-чистите, както намеква и любовникът ѝ Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома ѝ , но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.
 
  
Милко непрекъснато ѝ пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият ѝ вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.
+
Милко непрекъснато ú пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият ú вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.
  
 
В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.
 
В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.
Ред 44: Ред 43:
 
{{endspoilers}}
 
{{endspoilers}}
  
== Публикации ==
+
== Издания ==
  
 
=== На български език ===
 
=== На български език ===
Ред 50: Ред 49:
 
==== Издания в периодика ====
 
==== Издания в периодика ====
  
* [[1921 г.]] – [[Списание Златорог|Сп. „Златорог“]], година ІІ, кн. 4, с. 521
+
* [[1921 г.]] – Сп. “Златорог”, година ІІ, кн. 4, с. 521
  
 
==== Самостоятелни издания ====
 
==== Самостоятелни издания ====
  
* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 95 – 127 с.
+
* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 95 – 127 с.  
* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ
+
 
* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев'''. ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 169 – 199
+
* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199
 +
 
 +
 
  
[[Категория:Разкази - диаболизъм]]
+
[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория:Произведения от Георги Райчев]]
+
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
[[Категория:Разкази - 1921 г.]]
+
[[Категория: Разкази по име - С]]
 +
[[Категория: Разкази - 1923 г.]]

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)