Редактиране на „Съновидения“

{{Инфокутия произведение
| име                   = Съновидения
| име в оригинал        = 
| други-имена           = 
| език                  = 
| автор                 = [[Георги Райчев]]
| издадена-година       = 1921, 1923 г.
| издадена-държава      = 
| жанр                  = [[диаболизъм]]
| вид-изкуство          = литература
| вид                   = разказ
| цикъл                 = 
| предходно             = 
| следващо              = 
| бележки               = 
}}
„'''Съновидения'''“ е диаболичен разказ на [[Георги Райчев]].

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1921 г. в сп. “Златорог”, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата “Разкази”, представителна за българския [[диаболизъм]].



== Представяне ==

Разказът "Съновидения" представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата "Разкази" се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението "съвременна градска жена". В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите ú от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация.

== Сюжет ==

{{spoilers}}
Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите ú от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове.
В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда.

Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.

Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че ú задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята ú е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото ú, ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния ú вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях. 
Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото ú състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството ú от бунтовниците.
Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които ú правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството ú не е от най-чистите, както намеква и любовникът й Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома ú, но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.

Милко непрекъснато ú пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият ú вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.

В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.

{{endspoilers}}

== Издания ==

=== На български език ===

==== Издания в периодика ====

* [[1921 г.]] – Сп. “Златорог”, година ІІ, кн. 4, с. 521

==== Самостоятелни издания ====

* [[1923 г.]] – “Разкази”, София, Книгоиздателство “Акция”, с. 95 – 127 с. 

* [[1982 г.]] – Георги Райчев. Избрани творби. С., Български писател, с. 169 – 199



[[Категория: Разкази - диаболизъм]]
[[Категория: Произведения от Георги Райчев]]
[[Категория: Разкази по име - С]]
[[Категория: Разкази - 1923 г.]]